Договор за наем.
Правна уредба – чл. 228 – 239 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Определение: Съгласно легалната дефиниция, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Характеристики:
Договор за банков кредит.
Правна уредба: чл.430- чл.432 ТЗ.
Определение: Това е договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва – чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ. Договорът е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение. Основното задължение на банката е да предостави капитал, а на замодателят – да плати лихвата и да върне заетата сума.
Лихвата по банковия кредит представлява по своята правна същност цената или възнаграждението, което заемополучателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Заемателят става собственик на паричната сума. Паричната сума се уговаря в българска или чуждестранна валута и трябва да се върне в съответната. Задължителен елемент от договора за банков кредит е целта, за която се отпуска кредитът. Използването на паричните средства за други цели е основание за предсрочна изискуемост на кредитите – чл.432, ал.1 от ТЗ.
Договор за банков влог.
В ТЗ липсва общо определние на този договор, с отделни разпоредби са уредени неговите три подвида.
Обикновен влог – чл.420 от ТЗ, договор, по силата на който банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книжа или други движими вещи срещу възнаграждение. Предмет на договора са индивидуално определени движими вещи – парични знаци или ценни книжа. Договорът е двустранен, възмезден, реален, неформален, с продължително изпълнение. Може да бъде с конкретно определен срок или безсрочен. Банката има задължение да пази предадените й предмети, а влогодателят – да плати възнаграждение. Влогодателят има право да иска връщането на вложената вещ по всяко време, но ако е уговорен срок и банката е направила разноски с оглед уговореното време, трябва да се платят от него разноските за целия период на договора – чл.420, ал.2 от ТЗ.
Търговски представител. Търговски пълномощник.
Определение:
Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност /чл. 32, ал. 1 ТЗ/. Търговският представител има следните признаци:
· търговец
· самостоятелност – независим от търговеца, не се намира с него в трудови правоотношения, не получава твърдо установено възнаграждение.
· сключва сделки за сметка на търговеца. Не е съществен белег от чие име извършва правната сделка.
· не се вписва в търговския регистър.
