Договор за банков кредит.
Правна уредба: чл.430- чл.432 ТЗ.
Определение: Това е договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва – чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ. Договорът е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение. Основното задължение на банката е да предостави капитал, а на замодателят – да плати лихвата и да върне заетата сума.
Лихвата по банковия кредит представлява по своята правна същност цената или възнаграждението, което заемополучателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Заемателят става собственик на паричната сума. Паричната сума се уговаря в българска или чуждестранна валута и трябва да се върне в съответната. Задължителен елемент от договора за банков кредит е целта, за която се отпуска кредитът. Използването на паричните средства за други цели е основание за предсрочна изискуемост на кредитите – чл.432, ал.1 от ТЗ.
Прочети още...