Обществени поръчки. Незаконосъобразни похвати. Обжалване.

Увод:

С настоящата статия целя да хвърля светлина върху случай от практиката, касаещ проведен архитектурен открит конкурс за проект по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в насока границите на интерпрeтация на законовите рамки от страна на Възложителя, които без каквато и да било ирония в случая, се оказва такива няма. 

Чрез конкретния казус ще бъдат онагледени типични примери, грубо нарушаващи императивите на ЗОП и неговите принципи - равнопоставеност и свободна конкуренция, класирането на фаворизирани участници забележете чрез незадължителен елемент за изпълнение и въпреки това дал предимство при оценяването и класирал конкурсните проекти  на първите три места.

Интересен акцент от обществената поръчка, който ще бъде анализиран е и определеният награден фонд за първите трима класирани участвици в размер на общо 20 000 лева, като фокусът е по отношение допълнителното условие, посочено в Обявлението за оповестяване на конкурса и което гласи че  “класираният на първо място участник ще бъде поканен да  изработи технически и работен инвестиционен проект и авторски надзор за изграждане на нова сграда по реда на чл.79, ал.1, т. 9 от ЗОП.^[1] “, за който проект забележете са предвидени 300 000 лева. По този начин зададено, условието за участие само на първия класиран в последваща процедура със значителна прогнозна стойност, си заслужава да бъде обсъдено съобразно правната и съдебна доктирна на общностното право на Европейския съюз и въведеното правило в посока осигуряване конкуренция на възможно най-широка основа, заложено всъщност като правило и в Директива 2014/24/ЕС.

Прочети още...

Как да използвате електронната платформа за обществени поръчки?

Окончателното преминаване към ползване на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки от страна на всички възложители и стопански субекти предоставя 

възможност контролните органи да предоставят своята гледна точка по тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно правилното използване на Централизираната автоматизирана информационна система „Eлектронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Унифицирането на практиките по обявяване и провеждане на обществени поръчки посредством функционалностите на платформата изисква време и утвърждаване на константни виждания на органите по преразглеждане на решенията и действията на възложителите. Публичността и обсъждането на тези контролни практики е от пряка полза за всички страни в процеса на възлагане, доколкото позволява своевременен достъп до становищата за прилагане на правилата на Закона за обществените поръчки в електронна среда.

В болшинството от казусите, възложителите са ангажираните лица, които следва да съблюдават правилата за откриване и провеждане на процедури посредством електронната платформа. Икономическите оператори, от своя страна, също трябва правилно да използват функционалностите на ЦАИС, като следват и указанията на възложителите, посочени в обявлението и документацията за участие.

Прочети още...

В бр. 104 на „Държавен вестник“ от 08.12.2020 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС). С него са направени редица промени в ЗДДС, които влизат в сила не (преобладаващо) от началото на 2021 г., а на цели пет различни дати.

Мнозинството от направените изменения и допълнения в ЗДДС са породени от необходимостта в законодателството ни да бъдат въведени правилата на две нови директиви, с които се извършват промени в Директива 2006/112 (Директивата за ДДС) – това са Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 05.12.2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с ДДС, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29.12.2017 г.) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21.11.2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ, 
L 313/14 от 04.12.2019 г.). С тези директиви са направени немалко промени, засягащи два специални режима на облагане с ДДС – режим в Съюза и режим извън Съюза, наречени и режими за обслужване „на едно гише“ (вторият не представлява интерес за българските данъчно задължени лица, тъй като може да се прилага само от лица, установени извън Общността). Въвежда се и нов подобен специален режим относно дистанционни продажби на стоки, внасяни в ЕС от трети страни и територии, както и негов алтернативен режим, свързан с вноса на стоки.

Прочети още...

Речта на омразата в Интернет. Обида и клевета онлайн.

Въведение. Като юрист и личност през последната година няколко пъти се сблъсквах с омразата в Интернет от първо лице поради мои професионални, социални и политически активности. Оказва се, че множество български правни субекти – физически и юридически лица, са склонни да вярват, че поведението им онлайн е ненаказуемо, че могат да нападат, обиждат, клеветят, да използват и разпространяват онлайн чужди лични данни безнаказано, с цел задоволяване на свои незаконни лични, бизнес и политически цели. Това поведение често се извършва чрез постове в социалните мрежи, чрез статии в електронните медии, блог и чат кореспонденция, имейли и т.н. В повечето случаи извършителят е със субективното, крайно погрешно убеждение, че има право на описаното поведение, ерго - не може да бъде санкциониран, т.е “никой не следва да му забранява подобна онлайн изява или да иска спиране или премахване на публикуваното съдържание”, изхождайки от криворазбраното му разбиране за понятието “свобода на словото” като основно конституционно право. Ето защо ми се иска да започна изложението си с ясно разграничение на свободата на словото като основен конституционен принцип и спазването му, включително и при поведението ни онлайн, от проявите на интернет клевета и обида, спекулирането с неверни данни или с лични данни, без съгласието на техния титуляр и в негова вреда, което в съвкупност (на онлайн жаргон) се определя под термина “тролско поведение”.

Прочети още...