Работно време:
Пон - Пет: 9:00 - 18:00
Телефон:
+359 888 915 215
E-mail:
office@kostovpartners.bg
Права на човека. Практика на ВАС нарушаваща ЕКПЧ.
- Атанас Костов
- ПУБЛИКАЦИИ
Права на човека. Практика на ВАС нарушаваща ЕКПЧ.
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е подписана през 1950 г. и представлява международен договор за защита на човешките права и на основните свободи в Европа. Всички 47 държави, които участват в Съвета на Европа, са страни по Конвенцията, като 28 от тях са членове на ЕС. С конвенцията се създава Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), който има за цел да защитава индивидите от нарушаване на човешките права. Всяко лице, чиито права са нарушени съгласно Конвенцията от държавен субект, може да заведе дело в съда. Това е иновативна функция, тъй като дава на индивидите права на международната арена. Решенията, установяващи нарушения, са задължителни за засегнатите държави.
Конвенцията е ратифицирана от Република България на 7.09.1992г., а като част от вътрешното право по смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията поражда правен ефект, считано от 2.10.1992г. - датата на обнародване на текста на ЕКПЧ в Държавен вестник. Съгласно цитираната норма на чл. 5, ал. 4 от КРБ „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“.
Практически проблеми свързани с иска по чл. 135 от ЗЗД в светлината на Тълкувателно дело № 2 от 2017г. по описа на ОСГТК на ВКС.
- Super User
- ПУБЛИКАЦИИ
Потребителски рейтинг: 5 / 5
Иск по чл.135 ЗЗД. Тълкувателно решение №2 от 2017г.
По иска по чл. 135 от ЗЗД, наричан още Павлов иск, има богата и добре развита съдебна практика, както и много изследвания в доктрината. Въпреки това продължават възникват много спорове и практически проблеми при прилагането на отменителния иск, което води до наличието на противоречива съдебна практика. Именно това подтиква ВКС да образува тълкувателно дело №2 от 2017 на ОСГТК, с което да разреши следните въпроси:
1. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?
2. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?
Картел. Картелни споразумения. Правен режим.
Терминът „картел” произхожда от германската правна система, като първоначално е използван през 1880г., за да се обозначават консорциуми или обединения от предприятия. По късно през 1930г. този термин навлиза и в англо-саксонското право. Интересен исторически факт, е че малко преди началото на Втората световна война (около 1940г.) наименованието „картел” се ползва в контекста на анти-германските настроения, като с него се обозначава „икономическата система на врага”. В самото начало на съществуването си, картелите представляват стабилна и бързо развиваща се икономическата структура, но постфактум в рамките на американската антитръстова кампания се поема юридическата битка за забраната им в световен мащаб. Картел или картелно споразумение е вид монополно, формално или неформално юридическо и/или икономическо съглашение за съгласуване на пазарни стратегии или поведение, касаещи практически независими стопански субекти, с оглед определяне на сходни или идентични финансови параметри на предлагани стоки или услуги.
Съотнасяне между преклузиите при перемпция и общата погасителна давност относно задължения, произтичащи от договор, обезпечени със запис на заповед.
- Super User
- ПУБЛИКАЦИИ
Съотнасяне между преклузиите при перемпция и общата погасителна давност относно задължения, произтичащи от договор, обезпечени със запис на заповед.
Много често в практиката задължения, които произтичат например от вноските по един лизингов договор се обезпечават с издаване на запис на заповед. В хипотезата на чл.417 от ГПК, както самият лизингов договор, така и записа на заповед(който е фактически обвързан с него) представляват самостоятелно годно извънсъдебно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист, но на различно основание - в първия случай(чл.417, т.5 ГПК) се цели престъпването към изпълнение по една каузална сделка и връщането на самата лизингована с нея вещ, докато във втората хипотеза(чл.417, т.9 ГПК) целта е незабавно изпълнение в полза на кредитора по отношение на негово парично вземане, произтичащо от записа на заповед като ценна книга с менителничен ефект.
