Картелно право.

Екипът на “Костов и партньори” има многогодишен юридически опит в решаване на спорове, касаещи картелни споразумения. В чл. 15, ал. 1 от ЗЗК се съдържа обща забрана на всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. В нея неизчерателно са посочени някои от най-типичните проявни форми на забраненото поведение:

- пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;

- разпределяне на пазари или източници на снабдяване;

- ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;

- прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

- поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение. Общата забрана по чл. 15 от ЗЗК е напълно идентична със забраната по чл. 81 от ДЕО и аналогично на нея обявява за нищожни всички споразумения и решения, попадащи в нейния обхват (чл. 15, ал. 2 от ЗЗК). Кое поведение е забранено? Правните форми на забранено поведение на предприятията са три: споразумение между предприятия, решение на сдружение на предприятия и съгласувана практика на предприятия.

Оществени поръчки - обжалване пред КЗК.

Eкипът на “Костов и партньори”  осъществява процесуална защита пред КЗК във връзка с производства по обжалване на обществени поръчки. С измененията на ЗОП в сила от 01.07.2006 г. компетентният орган, пред който се обжалват процедурите за възлагане на обществени поръчки, е Комисията за защита на конкуренцията. КЗК е независим специализиран държавен орган, на който е възложено прилагане на конкурентното законодателство. Седалището на комисията е в гр. София.

Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗОП всяко решение, действие или бездействие на възложителя в процедура за възлагане на обществена поръчка до сключване на договор за възлагане на обществената поръчка или на рамковото споразумение подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред КЗК, т.е. пред комисията могат да се обжалват единствено актове на възложителя, издадени в хода на процедурата - от момента на решението за откриване на процедурата до сключване на договора за възлагане на обществената поръчка или на рамковото споразумение и то само по отношение на тяхната законосъобразност.

Пред КЗК се обжалват и актове, които са издадени от името на възложителя, но от лице, което е упълномощено от него да организира и провежда процедурата за възлагане на обществената поръчка. Пред КЗК не може да се обжалва вече сключения договор за възлагане на обществената поръчка или рамковото споразумение, които са частноправни актове и по тяхната действителност може да се произнесе само граждански съд. Но от друга страна е възможно да се обжалват клаузи в проекто- договора, доколкото той е част от конкурсната документация, одобрена с решението за откриване на процедурата. Жалбата не спира процедурата за възлагане на обществената поръчка, освен ако КЗК не наложи временна мярка „спиране”.

Ако имате нужда от адвокат, специалист картелно право в гр.Пловдив, моля обърнете се към екипа на “Костов и партньори” сега и тук:

Имейл - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.bg и телефон: 0888915215