Блокчейн софтуерните патенти. Поглед към бъдещето във финансовия и публичния сектор.
- Атанас Костов
- ПУБЛИКАЦИИ
Блокчейн софтуерните патенти. Поглед към бъдещето във финансовия и публичния сектор.
Увод. Либерализирането на банковия сектор към криптовалутите и най-вече към стоящата зад тях блокчейн технология, показва че бавно финансовия пазар разчупва черупката на неразбирането към новите онлайн правни механизми, водещи до софтуерно верифициране на всяка брънка в една правна сделка. Според мен самите криптовалути (като спекулативен инструмент) в близко бъдеще са обречени на тотален срив до номинала от един долар за конкретно крипто( например “биткойн”), но технологията блокчейн, като иновативен бизнес модел и правен инструмент за извършване на търговски сделки онлайн, тепърва ще се развива технологично и ще навлиза в различни сфери на обществения живот – финанси, право, здравеопазване, образование, творчески индустрии, публичен сектор. Доказателство за верността на казаното е, че към настоящия момент може би най-голямата банка в света – американската “Bank of America”, e заявила общо 50-ет патента в областта на блокчейн технологиите, обслужващи банковия и финансов сектор. На второ място по заявени такива блокчейн патенти в САЩ е компютърният гигант IBM, който логично заявява интерес в тази индустрия, тъй като от години е основният хардуерен доставчик(на различни видове компютърна техника) за хиляди банки по света.
Може ли изпълнителното производство да бъде прекратено поради перемпция, ако между взискателя и длъжника е сключено споразумение, по което се извършва плащане?
- Атанас Костов
- ПУБЛИКАЦИИ
Изпълнително дело. Прекратяване с перемпция. Споразумение за плащане.
Обичайно, когато липсва изпълнение от страна на длъжника по един договор, кредиторът се снабдява с изпълнителен лист и инициира изпълнително дело, за да удовлетвори вземането си. Интересен е въпросът какво ще стане с вече образувания изпълнителния процес, ако взискателят и длъжникът сключат споразумение, с което преструктурират дълга и длъжника започне да плаща съгласно споразумението директно на взискателя, а не на съдебния изпълнител.
В решение 501 от 21.12.2017г. по гр. дело № 851/2017г. по описа на Пазарджишки окръжен съд се приема, че няма как да изтече двугодишния срок предвиден в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ако по сключеното споразумение между страните се е извършвало плащане, макар и по изпълнителното дело да не са предприемани каквито и да е действия или да са постъпвали суми.
Имитация по чл.35 от ЗЗК.
- Атанас Костов
- ПУБЛИКАЦИИ
Имитация по чл.35 от ЗЗК. Адвокат по нелоялна конкуренция.
Като имитация би могло да се квалифицира всяко едно умишлено недобросъвестно поведение на даден правен субект, насочено към наподобяване на наименования, текст, визия, функционалност, както и други специфични качества, водещи до отличителност и оригиналност, с които се ползва дадена стока или услуга, с цел заблуда на потребителя относно произхода и качествените характеристики на потребявания от него продукт.
Общи условия за сайт - как да ги напишем правилно?
- Атанас Костов
- ПУБЛИКАЦИИ
Общи условия за сайт - как да ги напишем правилно?
В 21 век, в който почти всеки един бизнес е и електронен такъв, дистанционното уговаряне и сключване на съглашения между различните правни субекти e ключов момент в онлайн търговията със стоки и услуги. От тази гледна точка съставянето на ясни и точни общи условия предоставя на всеки сайт наложителната опция потребителят да е сигурен с кой сключва един договор онлайн, при какви условия, какви са неговите права и задължения в това съглашение и какъв ще е резултатът от него. От тук следват и основните елементи на общите условия, които ще разгледаме в настоящето изложение в детайл, с цел да Ви насочим към правилното Ви поведение, водещо към тяхното формиране и структуриране.
Триизмерна търговска марка или промишлен дизайн?
- Атанас Костов
- ПУБЛИКАЦИИ
Теорията и практиката в патентното право застъпват виждането, че доктринално и фактически триизмерната марка и промишления дизайн реално постигат един и същи юридически резултат – защитата на визията на дадено изделие. Разликите обаче в правните последици от регистрацията на двата обекта на интелектуална собственост са съществени и следва да бъдат изследвани в дълбочина, с оглед правилното структуриране на дадено стратегическо решение, относно най-адекватния способ за защита, подведен към конкретен казус. От тази гледна точка намирам настоящата тема за особено интересна, защото тя стои в основата на решаване на юридически проблеми от теоретично и практическо естество, които касаят правилната регистрация на визията на даден продукт, в зависимост от няколко важни критерия:
- до колко същият е бил използван и е станал разпознаваем търговски преди датата на неговото заявяване като обект на индустриална собственост;
- колко точно изображения следва да обхване защитата;
- целен срок като бързина за извършване на регистрацията;
- каква е желаната от заявителя продължителност на регистрация;
- следва ли предварително избраният способ за защита да се съобрази с воденето на евентуални бъдещи юридически спорове, които биха били предрешени при неправилно избран обект на интелектуална собственост, който да е предмет на заявяването, съответно регистрацията.