Бих искал да започна настоящата статия с мотива, че както доктрината[1], така и съдебната практика в национален и международен аспект непротиворечиво застъпват виждането, че интелектуалната собственост като клон на правото включва в себе си обектите на защита на авторското право(музикални, художествени, литературни, архитектурни произведения, компютърни програми и бази данни, произведение на дизайна и художествения дизайн и т.н), обектите на индустриалната собственост(търговски марки, промишлени дизайни, патенти, географски означения) и закрилата от нелоялна конкуренция по смисъла на член 10bis от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, както и закрила на неразкритата конфиденциална информация за ноу-хау. 

Прочети още...

Правото върху търговска марка като обект на обезпечение. Обезпечение по отношение на европейска търговска марка. 

1. Общи правила. Правото върху търговска марка може да бъде обект на искано обезпечение по предявен или бъдещ гражданскоправен иск.(чл.22а, ал.1). Това производство се провежда по правилата на чл.389 от ГПК, като крие известни специфики, свързани с неговия предмет и подсъдност. По новия ГПК, ищецът, във всяко положение на делото, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, има възможността да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съгласно чл.77 от ЗМГО исковете по този закон са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд, която специална норма в материални закон ЗМГО, дерогира процесуалното норма на чл.390 ГПК, касаеща подсъдността при налагане на обезпечения. От казаното до тук могат да се направят някалко извода.Първо – исканото обезпечение относно търговска марка, може да бъде депозирано във връзка с предявяването на един бъдещ иск. В тези случаи съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя допуснатото обезпечението(чл.390, ал.3 ГПК). Второ – обезпечение на иска може да се иска за всички установителни, осъдителни и конститутивни искове, касаещи нарушение на търговска марка и посочени в чл.76 от ЗМГО( аргумент от чл.389, ал.2 ГПК).

Прочети още...

Финансовите инструменти, касаещи криптовалутите. Структуриране на търговски дружества, опериращи с криптовалути.

Kриптовалутите юридически представляват цифрови финансови активи, предназначени да работят като средство за обмен, чрез използване метода на криптографията за осигуряване на транзакции, с цел да се контролира създаването на допълнителни единици валута. В този контекст криптовалутте могат да се класифицират като подмножество от цифрови валути и/или като подвид алтернативни валути, в частност виртуални такива. В настоящето криптовалутите служат и за закупуване на т.нар “токени”, които според мен могат да бъдат квалифицирани като вид електронни облигации, служещи за набиране на капитал чрез т.нар концепция “ICO”( от англ. Initial coin offering), т.е вид електронно кредитиране на стартиращи компании от трети лица. Тази функция превърна криптовалутите в особено динамично развиващ се финансов инструмент, който са разлика от различните банкови и борсови аналози води до невероятна гъвкавост и бързина при финансовите операции. Настоящето изложение има за задача да даде по-голям фокус върху всички споменати процеси – техните позитиви, спекулативен характер, но и ролята им на все по-наложен реален финансов инструмент, който буквално взриви финансовия сектор и постави много юридически въпроси. 

Прочети още...

Технологични и юридически грешки, допускани при имплементирането на Общия регламент за защита на личните данни(GDPR).

Коментираната тематика е инспирирана от факта, че множество стопански субекти и/или техните консултанти интерпретират Общия регламент за защита на личните данни(наричан по нататък в изложението ми "GDPR" от англ. General Data Protection Regulation или Регламента) не в точния му юридически, съответно технически смисъл, а “нагаждайки го” най-вече към техническата база и реалните(настоящи) търговски интереси на конкретно дружество. Тук връзката между един абстрактен международен нормативен акт(GDPR), насочен към охраната на личните данни в 21 век и правилното му прилагането от българските стопански субекти се скъсва. Бих искал да посоча няколко от причините за този процес, с цел тяхната корекция и точно правоприлагане – обратното поведение, според мен, в бъдеще би било в основата на множество юридически проблеми, свързани с налагането на имуществени санкции на “неразбралите” нормативната база юридически лица от управомощения държавен орган - Комисията за защита на личните данни. 

Прочети още...