Договор за банков влог.

В ТЗ липсва общо определние на този договор, с отделни разпоредби са уредени неговите три подвида.

Обикновен влог – чл.420 от ТЗ, договор, по силата на който банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книжа или други движими вещи срещу възнаграждение. Предмет на договора са индивидуално определени движими вещи – парични знаци или ценни книжа. Договорът е двустранен, възмезден, реален, неформален, с продължително изпълнение. Може да бъде с конкретно определен срок или безсрочен. Банката има задължение да пази предадените й предмети, а влогодателят – да плати възнаграждение. Влогодателят има право да иска връщането на вложената вещ по всяко време, но ако е уговорен срок и банката е направила разноски с оглед уговореното време, трябва да се платят от него разноските за целия период на договора – чл.420, ал.2 от ТЗ.

Паричен влог – чл.421 от ТЗ, договор, по силата на който банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, в какъвто ги е получила от него, както и уговорената лихва. Договорът е едностранен, реален, възмезден, формален, срочен или безсрочен, а негов предмет са само пари. В съдебаната практика се определя като разновидност на договора за неправилен влог по смисъла на чл.257 от ЗЗД. Банката става собственик на парите по силата на транслативния ефект на договора, а влогодателят – нейн кредитор. Договорът е формален и банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога. Този документ има важно доказателствено значение, защото ако има противоречие между данните по партидата и документа, издаден от банката, се предполага, че данните в документа са верни – чл.421, ал.2 от ТЗ. Презумпцията е оборима. При загубване, унищожаване или кражба на документа влогодателят е задължен писмено да уведоми банката, за да не плати тя на трето лице. Плащането на трето лице обаче се счита за валидно, ако банката добросъвестно е платила преди да бъде уведомена, на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата – чл.422, ал.3 от ТЗ. Банката е длъжна да плати цялата или част от вложената сума само на титуляра на влога или упълномощеното от него лице. Упълномощаването трябва да е писмено с нотариална заверка на подписа на влогодателя. 

Паричният влог е уреден и в ЗКИ, изисква се банката да приема пари на влог само при обявени условия, които съдържат лихвените проценти и метода на изчисляване на лихвата, периодите на лихвените плащания и данни дали лихвеният процент е променлив и при какви условия, минималната сума, приемана на влог, срока за предизвестие и последиците при предсрочно теглене на влога, системата за гарантиране на влога. ЗКИ задължава банката да осигури защита на влоговете до определен размер. Наред с това банките могат да привличат влогове, само ако участват в разработената от централната банка система за гарантиране на влоговете до определен размер и отделят средства за образуваните с тази цел фондове. Друго изискване е банката предварително да обяви условията, които ще прилага към съответния договор – чл.57, ал.1 от ЗКИ. Лихвените проценти се договарят межу банката и вложителите. В случаите на срочен паричен влог с фиксиран лихвен процент банката не може да намалява лихвата до изтичане срока на договора.  

Договорът за банков влог следва да се отграничава от платежните сметки, уредени в Закона за платежните услуги и платежните системи. При паричните сметки предоставените от ползвателите средства не са собственост на платежната институция, а се предоставят само с цел извършване на платежни услуги, при тях не се договаря лихва и не се включват в масата на несътоятелността на платежната институция.

Консултация на по договор за банков влог можете да получите незабавно като услуга, чрез запитване на имейл: office@kostovpartners.bg

Цена на договорът - 180лв. Направете своето запитване онлайн сега за да получите своята отстъпка от 20% сега.