Горите и частни болници, обект на предстоящите изменения в ЗОП и презюмираната защитата на публичния интерес. 

Българската правна рамка в сферата на обществените поръчки продължава да бъде арена на съществени концептуални предизвикателства, които рефлектират едновременно върху защитата на публичния интерес, съответствието с правото на Европейския съюз и ефективността на публичните разходи, като особено ярко тези дефицити проличават по отношение на нормативния режим за частните лечебни заведения и дейностите в горските територии.

Макар измененията в Закона за обществените поръчки, обнародвани в Държавен вестник бр. 105 от 19 декември 2023 г. и влезли в сила от 22 декември същата година, да бяха представени като значима стъпка към модернизация на нормативната уредба, в действителност те пропуснаха да адресират два ключови въпроса, които от години формират предмет на критика от страна на Европейската комисия и неправителствения сектор: статута на частните лечебни заведения като възложители и изключването на дейностите в горските територии от приложното поле на ЗОП чрез привилегирования режим на Закона за горите. Непроведените изменения в чл. 5, ал. 1, т. 16 ЗОП съхраниха противоречивия критерий „форма на собственост“ като релевантен за определяне качеството „публичен възложител“.

Това фиксирано във времето нормативно разрешение води до правен парадокс: лечебни заведения, които реализират над 50 % от приходите си чрез публични средства – държавен и/или общински бюджет и бюджет на Националната здравноосигурителна каса – остават извън приложното поле на ЗОП само поради факта, че капиталът им е частна собственост. Правната теория и европейската практика са категорични, че при определяне статута на публичноправна организация определящ е функционалният критерий – дали субектът удовлетворява трайни обществени потребности и е подложен на публично финансиране и контрол – а не собствеността на капитала. Националната правна рамка обаче продължава да третира частните лечебни заведения като „привилегировани субекти“, които могат да изразходват публични средства без да осъществяват своите доставки, услуги и строителство по процедурите за прозрачност, конкуренция и отчетност. Именно този дефицит бе в основата на стартираната от Европейската комисия наказателна процедура № 2018/2268, в която недвусмислено се заявява, че българският модел на регулация нарушава общностното право, доколкото Директива 2014/24/ЕС не познава диференциация между субекти, изпълняващи изискванията за публичноправни организации, на основание на тяхната собственост.

Подготвеният Общ проект за изменение на ЗОП от септември 2023 г. именно целеше да преодолее този порочен модел, като премахне изискването лечебните заведения да бъдат държавна или общинска собственост, за да се считат за възложители. Въпреки това, на второ гласуване Народното събрание отхвърли предвидените изменения в § 2 и § 76 от закона, без да изложи ясни мотиви, без да представи алтернативна законодателна логика и без да влезе в открит експертен дебат, което създаде впечатление за липса на политическа воля, административна последователност и концептуална визия. Последиците от това решение имат не само вътрешноправно отражение, но и международен отзвук. В свое разследване международната медия EURACTIV подчертава, че България рискува сериозни санкции, доколкото допускането на частни болници до свободно, неконтролирано закупуване на лекарствени продукти чрез средства на здравната каса представлява необосновано преимущество, противоречащо на принципите на свободната конкуренция и равнопоставеност.

Отделен, но не по-малко значим проблем е продължаващото действие на чл. 17, ал. 2 ЗОП, който изключва дейностите в горските територии – създаване на гори, добив на дървесина и добив на недървесни горски продукти – от общия режим на обществените поръчки и препраща тяхното възлагане към Закона за горите и подзаконовата наредба, приета с ПМС № 316 от 2011 г. Това изключение, което няма аналог в европейските директиви, поражда сериозни рискове за непрозрачно, привилегировано и неефективно управление на един от най-ценните природни ресурси на страната – горския фонд. Прилагането на Закона за горите вместо ЗОП води до занижени изисквания към кандидатите, ограничена публичност, отсъствие на конкурентни търгове и практически невъзможност за ефективен външен контрол от страна на Агенцията за държавен финансов контрол, Сметната палата и европейските одитни органи. Неслучайно Законът за горите допуска вписване на търговци в регистъра за добив на дървесина дори когато същите имат непогасени задължения към общината, в противоречие с по-строгите критерии на чл. 54, ал. 1 ЗОП.

Продължаващата възможност за сключване на дългосрочни договори – до 10 години – за добив и разпореждане на дървесина допълнително концентрира икономически ресурси в ограничен брой субекти без реална конкуренция, без периодична оценка на ефективността и без отчетност за добитите количества, пазарната им реализация и финансовите резултати. Отмяната на чл. 17, ал. 2 ЗОП не е просто техническа корекция; тя е необходима предпоставка за постигане на правна системност, за намаляване на корупционния риск, за въвеждане на предвидим режим за всички стопански субекти и за пълно съответствие на българската нормативна уредба с европейските регулации, включително Директива (ЕС) 2019/1161. Липсата на промени води до очевиден извод: българското законодателство продължава да се разминава с европейското право, създавайки предпоставки за продължаващи и нови наказателни процедури, които неминуемо се заплащат от обществото, макар да са следствие от институционална пасивност, политическо бездействие и отказ от реформа.

Тези проблеми, съпроводени от отсъствието на експертна аргументация в парламентарните дебати от 29 септември 2023 г., разкриват дълбоки системни слабости в процеса на законодателно вземане на решения и поставят под въпрос ефективността на усилията за хармонизация с европейското право. Ето защо темата следва да бъде предмет на нов широк обществен дебат и парламентарен контрол, включително чрез официални питания към народните представители относно неизпълнените ангажименти за сближаване на националната рамка с правото на ЕС и предотвратяване на санкционните процедури, които засягат целия данъкоплатски контингент на държавата.

Автор: адв. Атанас Костов