Договор за банков кредит.

Правна уредба: чл.430- чл.432 ТЗ.

Определение: Това е договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва – чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ. Договорът е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение. Основното задължение на банката е да предостави капитал, а на замодателят – да плати лихвата и да върне заетата сума. 

Лихвата по банковия кредит представлява по своята правна същност цената или възнаграждението, което заемополучателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Заемателят става собственик на паричната сума. Паричната сума се уговаря в българска или чуждестранна валута и трябва да се върне в съответната. Задължителен елемент от договора за банков кредит е целта, за която се отпуска кредитът. Използването на паричните средства за други цели е основание за предсрочна изискуемост на кредитите – чл.432, ал.1 от ТЗ.

По договора за кредит могат да се учредят всички видове обезпечения, уредени в търговското и облигационното право. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗКИ не могат да бъдат приети като обезпечение акции, издадени от банката или от икономически свързани с нея лица. 

Банката е задължена да предостави безплатно на заемодателя своите правила за дейност с данни за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въс основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията; условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита. Разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора, включително и за случаите на предсрочно погасяване. 

Банката може да увеличава лихвения процент едностранно през времетраене на договора за кредит. Чл.60(3) ЗКИ – банката е длъжна да уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизане в сила на промяната. Изискването за предварително уведомяване обаче отпада, ако промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства, и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора. Неизпълнението на задължението на банката за уведомяване няма правна последица за заемателя. Посоченото правило не се прилага за потребителския кредит, за който важи режимът на Закона за потребителския кредит. 

Заемодателят е длъжен да върне кредита в определения срок. Възможна е и предсрочна изискуемост – чл.424 ТЗ 1. Ако заемателят не ползва парите за определената цел; 2. Ако е представил неверни сведения; 3. Ако не изплаща своите анюитетни вноски; 4. Ако го заплашва производство по несъстоятелност; 5. Ако намалява обезпеченията и не представя други; 6. Ако влошава финансовото си състояние. 

Банката има право едностранно да прекрати договора преди падежа на задължението, като преди това е длъжна да предупреди заемателя и да му даде подходящ срок за предсрочно изпълнение. В рамките на договора банката упражнява контрол и може да изисква от заемателя да й предоставя отчети и други документи, свързани с неговата дейност и обезпеченията по кредита, както и да извършва проверки по целевото използване на кредита – чл.61 ЗКИ. 

Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК въз основа на счетоводните си книги. ЗКИ и ГПК продължават традицията вземанията на банката, произтичащи от банкови сделки да се ползват с привилегия в сравнение с вземания, произтичащи от други търговски сделки. В случая не става въпрос за исково производство, а съдът, след като се увери, че документите и извлеченията са редовни от външна стрната, постановява съдебен акт, с който удостоверява изпълняемото право на молителя и издава изпълнителен иск. ВКС не изключва възможността и в случаите на принудително изпълнение, допуснато на несъдебно изпълнително основание, да се признае правният интерес от общия исков ред, при който чрез постановяване на осъдително решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, ще се реклудират евентуалните възражения на длъжниците, които биха осуетили принудителното изпълнение, допуснато за осъществяване на неудовлетворени парични вземания. 

Банката може да реализира правото си на залог, без да води процес, ако в договора за кредит е предвидено, че банката има право да продаде на търг заложената вещ, по ред, определен от наредба на министъра на правосъдието и управителя на централната банка. Освен реален залог, банката може да учреди и особен залог, а законът предвижда и законна ипотека върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на банков кредит – чл.61, ал.2 от ЗКИ. 

При пълно погасяване на кредита банката заличава, съответно освобождава, предоставените обезпечения в срок не по-дълъг от 14 дни от искането на клиента и заплащане на дължимите такси – чл.61, ал.5 ЗКИ.

Консултация по договор за банков кредит можете да получите незабавно като услуга, чрез запитване на имейл: office@kostovpartners.bg

Цена на договорът - 180лв. Направете своето запитване онлайн сега за да получите своята отстъпка от 20% сега.