Спедиционен договор. Процедура. Изготвяне на спедиционен договор.

Правна уредба: 361 – 366 от Търговския закон (ТЗ);

Определение: Според легалната дефиниция спедиционният договор е договор, с който едната страна, наречена спедитор, се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на другата страна, наречена доверител, договор за превоз на товари.

Предмет: задължение да се извърши едно правно действие за сметка на друго лице, в случая - конкретно определено правно действие – сключване само на договор за превоз.

Особеност - Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза, като в този случай той има правата и задълженията на превозвача и отношенията между спедитора и доверителя се уреждат от договора за превоз. По принцип обаче, спедиционният договор е различен от превозния и спедиторът не е превозвач, т.е. не носи отговорността за липси и повреди на товара по време на неговия превоз.

Характеристики:

-             двустранен договор;

-             неформален;

-             консенсуален;

-             с еднократно изпълнение;

-             възмезден;

Права и задължения на спедитора:

1. да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз на товар. (да организира изпращането на товара, да избере превозвача и междинните спедитори и да обезпечи изпращането на товара) Спедиторът трябва да изпълни поръчката на доверителя си относно посочените обстоятелства, така както тя му е била предоставена от доверителя. Следователно, спедиторът действа по указанията на своя доверител и няма право да се отклонява от тях по свое собствено усмотрение. Ако превозният договор има съдържание, различно от поръчката на доверителя , спедиторът отговаря в случай на вреди. Това правило обаче не е императивно и е допустимо в поръчката на доверителя да липсват подобни указания, а да е предвидено само задължението за обезпечаване бъдещото превозване на товара. В този случай в задължението на спедитора се включва още избора на подходящо превозно средство и на маршрута, по който трябва да бъде превозен товарът. Във връзка с изпълнението на основното си задължение спедиторът е длъжен да даде указания и да предостави необходимата информация на превозвачите или послеващите спедитори, както и да се погрижи за запазване на рекламационните права на доверителя във връзка с погиване, загуба или повреждане на товара по време на превоза, които права товародателят би имал срещу превозвача или превозвачите и които произтичат от неизпълнението на задължения по превозния договор.

Спедиторът сключва в изпълнение на договорното си задължение по спедиционния договор за превоз с едно трето лице – превозвача. Следва да се отбележи, че превозвачът няма правното положение на подизпълнител на спедитора. Освен това превозвачът не се намира в договорно отношение с товародателя до момента, в който спедиторът му прехвърли правата и задълженията по превозния договор. Спедиторът сключва договора от свое име и правата и задълженията на изпращач, т.е. на товародател, възникват директно за него. Впоследствие той е длъжен по силата на отчетната сделка да прехвърли придобитите права и задължения на доверителя по спедиционния договор. Наред с това той трябва да даде отчет за извършените действия и направените разходи, както и да претендира за тяхното възстановяване от доверителя, защото договорът за превоз е сключен за негова сметка. По отношение на кредиторите на спедитора правата, произтичащи от сключения превозен договор, се считат за права на доверителя и без да са му още прехвърлени, основанието за това е чл.349, ал.2 от ТЗ, който намира субсидиарно приложение въз основа на чл.361, ал.2 ТЗ.

2. Към задълженията на спедитора спадат и други престации, които имат отношение ктм превозването на товара, като опаковане и застраховане, поставяне на идентификационни, отличителни знаци, митническа обработка на товара. Това са допълнителни задължения, които са свързани с организацията на изпращането на товара. Тези задължения не образуват същественото, типичното съдържание на спедиционното правоотношение и обвързват спедитора само ако са изрично уговорени.

Особеност! Когато спедиторът сам извършва превоза, се сключва превозен, а не спедиционен договор. Предоставянето на превозни средства на превозвача не означава обаче, че спедиторът действа като превозвач. Превозната дейност на спедитора може да бъде изрично изключена по силата на договора му с доверителя. Обикновено това се среша в случаите, когато осъществяването на превоза от спедитора би било в противоречие с интересите на доверителя. Когато спедиторът извършва превоза сам, се сключват два договора между него и доверителя – спедиционен и превозен. Спедиторът има право на две възнаграждения – на спедиторско възнаграждение и на обичайните за спедитора разноски, а като превозвач – възнаграждение за превоз и за превозни разноски.

Задължения на доверителя:

1. да приеме от спедитора резултатите от изпълнителната сделка, т.е. от сключения от спедитора договор за превоз на товара и да поеме задълженията, които спедиторът е поел към превозвача;

2. да плати уговореното възнаграждение на спедитора и да му възстанови направени разноски. Ако не е уговорен падежа в договора, според общите правила на търговското право би следвало да приемем, че падежът му настъпва след като е изпълнено основното задължение на спедитора – договорът за превоз е сключен и/или товарът е предаден на превозвач или последващ спедитор. Когато спедиторът поеме и задълженията на превозвач, наред с възнаграждението, дължимо по спедиционния договор, следва да се заплати на спедитора-превозвач още и възнаграждение за превоза на товара. Ако спедиторът е поел задължението да отговаря за задължението на превозвача, се уговаря допълнително възнаграждение. Възнаграждението се дължи още за всички допълнителни задължения на спедитора, за по-продължителни превози и особени пренатоварвания, които надхвърлят обичайните рамки. Поначало задълженото лице е товародателят. Няма пречка в спедиционния договор да се уговори, че задължението за плащане на възнаграждение се поема от товарополучателя. Но ако посленият откаже да плати, спедиторът може да го потърси от доверителя си,. Размерът на възнаграждението се определя от договора. Ако няма изрична уговорка, се дължи обичайното възнаграждение (търговски обичаи).

3. да уведоми спедитора за особеностите на товара, както и да предаде на спедитора товара в подходяща опаковка, т.е. годен за превоз. Но и спедиторът има задължение да следи, дали товарът се намира в подходяща опаковка и да уведоми доверителя, ако това не е налице. От чл.364 от ТЗ следва, че изпращачът, е задължен да опакова товара, да му постави отличителните знаци и да обезпечи необходимите документи, които ще го придружават по време на превоза, както и да предаде на спедитора всички сведения, от които последният ще се нуждае, за да изпълни задълженията си.

4. да съдейства на спедитора при осъществяване на спедиционната дейност, той е длъжен да му осигури документите, необходими за извършване на превза. При неоказване на съдействие доверителят в качеството си на кредитор изпада в забава.

Договорна отговорност на страните:

Доверителят трябва да отговаря за вреди, причинени на спедитора, от неподходящата опаковка на товара, липсата на обозначение или отлиителни знаци, от несъобщаването за опасностите, които съпътстват товара и неговия превоз, от непълнотата, липсата или неточността в документите или сведенията, които са необходими за обработката на товара от надлежните държавни органи. В тези случаи доверителят е длъжен да заплати и разноските, които е направил спедиторът във връзка с допълнителното уреждане на споровете, отстраняването на недостатъците и т.н. Тъй като тези вреди поначало са в тежест на товародателя по договора за превоз, а последният се сключва от името на спедитора, спедиторът е този, който ще отговаря пред превозвача за настъпилите вреди, а след това като плати дължимото обезщетение, по пътя на регресния иск, той ще може да иска възстановяването на разноските и обезщетението на вредите от доверителя си.

Спедиторът също носи договорна отговорност за вредите, които доверителят е претърпял от неговите действия или бездействия – вредите настъпили поради загуба или увреждане на товара през времето, когато той се е намирал под неговия надзор. Вината на спедитора се предполага, но когато се спори дали спедиторът е действал умишлено или с груба небрежност, формата на вината се доказва от доверителя.

Отговорността на спедира може да бъде застрахована – застраховка „гражданска отговорност“ за вреди, причинени на доверителя. При възникнване на отговорност на спедитора за вреди отговаря застрахователят до размера на застархователната сума. За вреди, надхвърлящи застрахователната сума, отговаря спедиторът.

Спедиторът отговаря и за вредите, които доверителят е претърпял в резултат на неспазените указания или отклонения от поръчката. Основание за освобождаване от тази отговорност е непреодолима сила. Ако обаче за настъпването на вредите е допринесло и поведението на довериеля, дължимото обезщетение може да се намали, респ. изключи.

Спедиторът трябва да отговаря за дейстивята и бездействията на своите работници или служители, както и на лицата, на които е възложил сключването на договора за превоз. Достатъчно е вредите да са настъпили по време и във връзка с изпълнението на дейността, уговорена в спедиционния договор, от лица, които са се намирали под негово ръководство и надзор. Поради липсва на разпоредби относно отговорността на спедитора за действията и бездействията на последващите спедитори, на които е възложил организацията на превоза в ТЗ и на основание чл.348, 2 от ТЗ следва да се приложат субсидиарно разпоредбите на договора за поръчка.

Съгласно чл.283, ал.2 от ЗЗД довереникът може да възложи действието, което е задължен да извърши, на друго лице, ако е овластен или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди. Той е длъжен незабавно да уведоми доверителя за заместването. Ако довереникът не е имал право да замести, той отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си. ТЗ не е предвидил изрично и законен залог върху товара на доверителя за обезпечаване на изпълнението на задълженията му по плащане на възнаграждение, разноски и обезщетение, в случай на договорна отговорност, но в разпоредбите за комисионен договор е уреден законен залог и по силата на препращата норма на чл.361, ал.2 от ТЗ би следвало да приемем, че право на залог има и спедиторът върху товара. Няма пречка страните да уговорят такъв в изрична клауза в договора, както и всеки друг вид обезпечение – ипотека, поръчителство, банкова гаранция.

Погасителна давност – чл.366 от ТЗ специална едногодишна погасителна давност за иска за вреди (обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на договорните задължения). Следователно за останалите вземания, произтичащи от спедиционния договор, се прилага общата петгодишна погасителна давност по чл.111 и сл.ЗЗД. Тъй като чл.366 ТЗ не посочва началния момент, от който започва да тече давността, следва отново да се приложат субсидиарно общите разпоредби на чл.114, ал.1 от ЗЗД, според който давността започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Правото за обезщетение на вредите става изискуемо в момента, в който увредената страна по договора е могла да иска изпълнението на задължението за обезщетение, а тя би могла да упражни това право, само ако е узнала или би трябвало да е узнала за вредата и причината за нея.

Изготвяне на спедиционен договор можете да получите незабавно като услуга, чрез запитване на имейл: оТози имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Цена на договора -180лв. Направете своето запитване онлайн сега за да получите своята отстъпка от 20% сега.