Дружество с ограничена отговорност.

 Легалната дефиниция гласи: „Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.“ От легалното определение не могат да се извлекат основните характеристики на ООД.

Най-краткото определение, което може да се даде за ООД е, че то е търговско дружество, чийто капитал е разделен на дялове. От това определение могат да се извлекат следните правни признаци на ООД:

- то е вид търговско дружество – следователно притежава родовите белези на търговското дружество – то е търговец; юридическо лице; корпоративно юридическо лице;

- видовите му белези са (differentia specifica): капиталово търговско дружество, тъй като се нуждае от фиксиран в дружествения договор законоустановен капитал; капиталът му е разделен на дялове; то е договорно търговско дружество, защото възниква въз основа на договор.

ООД не е чисто капиталово дружество, а междинна дружествена форма, тъй като притежава някои от белезите на персоналните дружества. При ООД сдружаването е с оглед на личността (intuitu personae).

Учредяване.

Фактическият състав, от който възниква ООД се състои от три елемента:

-сключване на дружествен договор;

- изплащане на поетите основни дялове в определения от закона минимум;

- вписване в ТР.

Учредители на ООД могат да бъдат български и чуждестранни ФЛ и/или ЮЛ. Броят им не е ограничен.  Физическите лица трябва да бъдат дееспособни.

Участието в други търговски дружества не е пречка за членство в ООД.

Дружественият договор има минимално необходимо съдържание, определено от закона: фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; предмета на дейност и срока на договора; името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците; размера на капитала, когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала; размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала; управлението и начина на представителство; предимствата на съдружниците, ако са уговорени; други права и задължения на съдружниците.

Срокът на договора не е от задължителните елементи на дружествения договор. Ако няма предвиден срок, дружеството се смята за безсрочно.

 „Предимствата на съдружниците, ако са уговорени“ и „други права и задължения на съдружниците“ са факултативни елементи.

Дружественият договор се съставя в писмена форма, условие за неговата действителност. Той се подписва от всички учредители.

Съдружник може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис.

Когато дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт.

Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "Дружество с ограничена отговорност", или съкратено "ООД". Когато капиталът принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението "еднолично ООД".

Освен сключването на дружествения договор, на следващо място е необходимо да бъде внесен минимално необходимия капитал. В случай, че дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в закона минимум – дае внесен най-малко 70 на сто от капитала.

Със сключването на договора дружеството не се счита за учредено. За да възникне като правен субект, ООД е необходимо да бъде вписано в ТР. Съдружниците вземат решение за избор на управител. Последният е задължен да подаде заявление за вписване на ООД. Управителят представя пред длъжностното лице по вписванията и нотариално заверено съгласие и образец от подписа си. Длъжностното лице проверява дали са спазени законовите изисквания.За вписване в търговския регистър извършването на дейност на инвестиционен посредник, както и на други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, се представя съответния лиценз или разрешение.

Възможно е бъдещите съдружници да сключат предварителен договор за създаване на ООД. С него ООД не се смята учредено. Ако преди ООД да е възникнало като правен субект съдружниците сключат сделки, то те ще отговарят лично и солидарно спрямо третите лица, с които са сключили съответните сделки  и спрямо дружеството, ако са му причинили вреди в процеса на неговото създаване, ако не са положили грижата на добър търговец – чл.118, ал.1 ТЗ. Ако един от учредителите е сключил договори с трети лица, след като е бил упълномощен от останалите съдружници и договорите са сключени от името на дружеството, той не носи отговорност, и след вписване на дружеството правата и задълженията, произтичащи от тези договори, преминават напълно върху ООД, без да е необходим някакъв специален акт за встъпване или одобряване от ООД.

Капитал – понятие и изменение.

А) Понятие за капитал.

Необходимо е да се прави разграничение между четири основни понятия – капитал, имущество, основен дял и дружествен дял.

Имуществото е съвкупност от парично оценими права и задължения. Схванато по този начин то се състои от две части – актив и пасив. Активът е сумата от паричната стойност на правата, а пасивът – паричната стойност на задълженията.

Имуществото има и друго по-тясно значение – съвкупност от парично оценимите права (в този смисъл е употребено в чл.133 ЗЗД).

Имуществото има и трето значение – като разлика между неговия актив и пасив или т.нар. чисто имущество.

Имуществото на ООД се образува от вноските на съдружниците и в резултат на търговската дейност. Сборът от стойността на вноските на съдружниците образува дружественото имущество в размер на неговия капитал към момента на учредяването на ООД. Вноски могат да бъдат правени и в последствие, когато бъде решено капиталът да бъде увеличен. Имуществото на ООД, набрано от вноските на съдружниците, представлява имущество като съвкупност от права.

Имуществото е променлива величина.

При създаване на дружеството имуществото му по принцип е равно на неговия записан капитал, независимо дали поетият от съдружниците капитал е изплатен изцяло.

Капиталът е цифрово изразена величина, която се набира от вноски на съдружниците. Според чл.117 ТЗ капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лв и се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 1 лев. Капиталът е константна величина. Той се образува от вноските на съдружниците и за разлика от имуществото не се променя, освен по предвидения в закона ред. ТЗ не последователен, когато говори за капитала. В отделни случаи го отъждествява с имуществото (чл.252, ал.5 ТЗ).

Основното значение, което влага ТЗ в понятието „капитал“ е цифрово изразена величина, образувана от вноските на съдружниците, която при капиталовите дружества трябва да отговаря на определени стойности и да е вписана в ТР.

Стойността на правата, влизащи в имуществото на ООД, трябва да е поне равна на сбора от задълженията и капитала на дружеството. В баланса на счетоводната книга номиналната стойност на капитала се вписва в неговия пасив.

Б) Изменение на капитала.

Капиталът може да бъде изменен по всяко време, но при спазване на определената от ТЗ процедура. Най-напред трябва да има решение на общото събрание на съдружниците – чл.137, ал.1, т.4 ТЗ. Решението се взема с единодушие. Увеличението се извършва по три начина:

- чрез увеличаване на дяловете при непроменен брой съдружници;

- чрез записване на нови дялове, като броят на съдружниците остава непроменен;

- чрез приемане на нови съдружници, които изкупуват новите дялове, с които се е увеличил капиталът – чл.148 ТЗ.

Намаляването на капитала също става по три начина:

- чрез намаляване стойността на дяловете в капитала;

- при напускане на съдружник и връщане дела му;

- когато един от съдружниците не може да изпълни задължението си за вноска в пълен или частичен размер и останалите съдружници не поемат неговия дял и не изпълнят неговото задължение – чл.149 ТЗ.

Капиталът може да се намали до установения в закона минимум с решение на общото събрание на ООД за изменение на дружествения договор.

В решението за изменениена дружествения договор се посочват целта на намаляването, размерът му и начинът, по който ще се извърши.

Към намаляване на капитала се пристъпва, когато се намалява активът на имуществото на ООД поради лоши икономически показатели.

След като се вземе решение за намаляване капитала на ООД, то трябва да се впише в ТР. В противен случай това решение няма да породи правните си последици. Решението за намаляване на капитала се обявява. Целта на обявяването е да се оповести на кредиторите, че дружеството намалява капитала си.С обявяването му се смята, че дружеството е заявило, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на обявяването.Съгласието на кредиторите с намаляването се предполага, ако до 3 месеца от обявяването те не изразят писмено несъгласието си.

Изменението на дружествения договор, с което се намалява капиталът, се вписва след изтичане на този тримесечен срок. Управителят, който подава заявление за вписване изменението на дружествения договор, трябва да представи доказателства за обявяване на решението, за изтичането на тримесечния срок и за това, че вземанията на кредиторите, които не са съгласни с намаляването капитала на ООД, са удовлетворени или са им дадени обезпечения, и писмена декларация на управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът.Ако представените от управителя данни за вписване на намаляването са неверни, той отговаря за причинените на кредиторите вреди до размера, до който те не са могли да се удовлетворят от дружеството.Когато управителите са няколко, те отговарят солидарно.Кредитор, който е изразил несъгласието си в сроки не е получил удовлетворяване или достатъчно обезпечаване на вземането си в този срок, може да поиска от съда по реда за обезпечаване на искове да допусне надлежно обезпечение на вземането си чрез запор или възбрана. Обезпечението се отменя, ако бъде отказано вписване на намаляването на капитала или кредиторът получи удовлетворяване на вземането си.

На съдружниците могат да се правят изплащания поради намаляване на капитала само след като намаляването бъде вписано в търговския регистър и след като кредиторите, изразили несъгласие с намаляването, са получили обезпечение или плащане.

 Дялове.

Капиталът на ООД се образува от вноските на съдружниците, които определят участието им в капитала. Срещу вноската съдружникът придобива дял в капитала. Този дял се нарича основен, за да се отграничи от дружествения дял. Следователно основният дял (или само дял, както го нарича ТЗ) е частта в пари (парична вноска) или друго имущество (непарична вноска), с която съдружникът участва в капитала на дружеството.

Сумата от дяловете трябва да е равна на капитала. Дяловете могат да бъдат различни по размер за отделните съдружници. Един дял може да бъде поет съвместно от няколко лица. С дяловете не може да се търгува, те не участват в оборота, но при определени условия могат да се прехвърлят.

Записаните основни дялове позволяват винаги да се направи проверка дали предвиденият в договора капитал е покрит. Основният дял дава мярката на участие на всеки съдружник в ООД, т.е. той е основата за определянето размера на дружествените му права. Размерът на вноската не се вписва в ТР.

Дружественият дял не е еднозначно понятие. В неговия широк смисъл изразява участието на съдружника в ООД, т.е. съвкупността от правата и задълженията на съдружника като член на дружеството. В този широк смисъл дружествения дял обхваща цялото съдържание на членственото правоотношение. Притежанието на дружествен дял в този смисъл се означава като дялово участие.

В тесния смисъл на понятието дружественият дял е дял от имуществото на дружеството. Така го квалифицира и ТЗ в чл.127. Дружественият дял по правило е пропорционален на дела в капитала. Той няма номинална стойност. Той е съответен на поетия дял, а не на изплатения или внесен основен дял. Основният дял е част от капитала, а дружественият – част от имуществото. С нарастване чистото имущество на ООД нараства и дружествения дял на съдружника.

Каквато част представлява основният дял от капитала, такава част представлява дружественият дял от имуществото. Тази зависимост обаче има диспозитивен характер. Според чл.127 ТЗ дружественият дял се определя съобразно дела в капитала, ако не е уговорено друго в дружествения договор, т.е. в него може да се предвиди друго съотношение. За да се изчислят дружествените дялове (в тесен смисъл) на съдружниците, трябва да се определи чистата стойност на имуществото.

Дружественият дял е относително неделим. Разделянето на един дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците освен ако е уговорено друго – чл.131 ТЗ. Дружественият дял ще остане неделим, ако делбата му води до нарушение на изискванията за размера на основния дял, който му съответства.

Съдружник в ООД може да има само един дял в широкия смисъл на думата. Той е един, защото отъждествява самото членство.

Един дружествен дял може да бъде съсобствен, т.е. да принадлежи на няколко лица. Тогава те могат да упражняват правата си по него само съвместно. Тези лица са съчленове, притежават съвместно дружествен дял в идеални части. Те отговарят солидарно за задълженията по този дял. Съпритежателите на дела определят лице, което ги представлява пред дружеството.

Членство – съдържание.

А) Понятие.

Членството е многозначен термин. С него се означава на първо място юридическият факт, въз основа на който възниква правната връзка между лицето и дружеството. На второ място членството означава участието на съдружника в дружеството. Това участие се изразява в съвкупността от правата, свързани с качеството съдружник.

Широкото значение на членство го представя като синоним на членствено правоотношение. То е комплексно и включва всички права и задължения на съдружника по отношение на дружеството.

При ООД членството се означава като дружествен дял в широк смисъл.

Членство, членствено правоотношение и дружествен дял смислово се покриват. Те изразяват участието на съдружника в ООД и свързаните с това участие права и задължения. То отразява адекватно съдържанието на правоотношението.

Членството може да бъде отразено в документ, наречен „удостоверение за участие“. Това удостоверение не е ценна книга. То може само да се прехвърли като доказателство, че е отстъпен дружественият дял. Т.е. то има само доказателствено значение.

Б) Съдържание.

Съдържанието на членственото правоотношение представляват правата и задълженията на съдружника.

Правата биват общи и специални.

Според ТЗ съдружникът има право да участва в управлението, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството (право на информация), право на ликвидационен дял. Това са неговите общи права. Освен това в общите положения за търговските дружества се предвиждат и възможност за защита правото на членство и на отделните членствени права, както и право на иск за отмяна решения на общото събрание.

Правата на съдружниците могат да се разделят в две големи групи – имуществени и неимуществени (лични) права. Първите имат определящо значение, а вторите – спомагателна функция, защото обслужват придобиването и упражняването на първите.

Имуществените права са: право на част от печалбата (дивидент) и право на ликвидационен дял (ликвидационна квота).

Неимуществените биват: управителни, контролни и защитни.

Управителните права включват: право на участие в общото събрание, право на глас и право да избира и да бъде избиран в управителния и контролния орган на ООД.

Основното му контролно право е правото му на информация, което включва две правни възможности право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и право да преглежда дружествените дела.

Защитните права биват: право да се атакуват актовете на управителя пред общото събрание и право на иск за отмяна на решения на общото събрание. Тук се включва и правото да иска изпълнение на задължението за изплащане на дела по отношение на останалите съдружници.

Изброените дотук права са общи. Те са предвидени в ТЗ и принадлежат на всеки съдружник.

Съдружникът може да бъде носител и на други права извън посочените, които са предвидени в дружествения договор. Това са специалните права.

Специалните биват два вида: модификация на общите и допълнителни права.

Съдружниците могат да уговорят различен обем на правата в сравнение с този по ТЗ. В чл.127 ТЗ е закрепен принципът за съответствие на правата с дела в капитала. Тук модификация може да бъде уговорена, като се предвиди различно от посоченото съотношение. При имуществените права модификацията се изразява в различен размер на правото на печалба и на ликвидационен дял.

При неимуществените, при правото на глас например може да се предвиди право на повече от 1 глас (многогласие). Контролните права също могат да се модифицират. Защитните права не могат да се модифицират. Техният обем и предпоставки са строго фиксирани в закона, уредени са с императивни норми (права от публичен ред).

Съдружниците могат да уговарят и допълнителни права, такива, които не са предвидени в ТЗ. Това са специални права на съдружника, дадени му по силата на дружествения договор. Те биват имуществени и неимуществени. Имуществено право е например правото на ползване върху определени вещи, собственост на дружеството. Допълнителни неимуществени права могат да бъдат право на ръководство на дружеството и право на вето върху решения на дружеството. Това са допълнителни права на управление. В дружествения договор могат да се предвидят допълнителни защитни права.

Специалните права могат да бъдат отменяни само със съгласие на съдружниците.

Съдружниците в ООД имат свободата да уреждат правата и задълженията си съобразно тяхната съгласувана воля. Но тя е ограничена – върху някои права не може да се посяга (право на част от печалбата).

Задълженията съдружниците в зависимост от уредбата им биват уредени в ТЗ, такива уредени в дружествения договор и задължения, следващи от решения на общото събрание на ООД.

Законоустановените задължения са фиксирани в чл.124 ТЗ:

-съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата си вноска;

- да участва в управлението на дружеството;

- да оказва съдействие за дейността на дружеството;

- да изпълнява решенията на общото събрание.

В дружествения договор може да се предвидят и други задължения, които са част от несъщественото му съдържание (accident alia negotii) – чл.115, т.8 ТЗ.

По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Задължението за плащане на допълнителни парични вноски е често срещано в практиката.

Според паричната им оценимост те биват имуществени и неимуществени.

Чрез възлагането на имуществените задължения се цели осигуряване на материалната основа на дружеството като участник в оборота. Те биват:

- задължение за плащане или внасяне на дялова вноска;

- задължение за плащане на допълнителна вноска;

- други (странични) задължения.

Първото от тях е задължително, а останалите две – факултативни. От капиталовите дружества са характерни само за ООД.

Страничните задължения могат да възникнат по начало, доколкото са намерили израз в дружествения договор. Иключение е единствено случаят, когато съдружниците постигнат съглсие да се самозадължат с определено странично задължение, непредвидено в договора.

Неимуществените задължения са:

- да се участва в управлението на ООД;

- да се оказва съдействие при осъществяване дейността на ООД;

- да се изпълняват решенията на общото събрание на ООД;

- лоялност към ООД;

- други задължения.

Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членство.

А) Придобиване и прехвърляне на членство.

Придобиването на членство в ООД става по два основни начина:

-оригинерно (първично) и

- чрез правоприемство.

При първия начин членството се придобива по силата на закона, без да е съществувало в праната сфера на друго лице. Главният случай на първично придобиване на членство е чрез поемането на основен дял при образуването на ООД. Тук членствените права и задължения се пораждат с възникването на ООД.

При втория начин имаме вече възникнало ООД, нов правен субект. Тук членството се придобива чрез приемането на нов съдружник. Този начин е уреден в чл.122 във вр. чл.148, ал.1, т.3 ТЗ. Общото събрание на ООД може да приеме нов съдружник при условия посочени в закона.Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. Решението за приемане се вписва в търговския регистър. Молбата съдържа волеизявление на новия съдружник за намерение за сдружаване (affectiosocietatis).

Молбата за приемане в ООД се прилага към дружествения договор и се смята за неразделна част от него.

При вписване на нов член ЮЛ, съдът изисква съгласие от колективния му орган за неговото участие с капитал (вноски) в дружеството.

Членството на новия съдружник възниква първично, защото той не идва на мястото на друг съдружник. За да встъпи в членствено правоотношение, новият съдружник трябва да поеме основен дял. Следователно приемането на нов член без заместването на друг, може да стане само чрез увеличаване на капитала – чл.148 ТЗ.

Придобиването на членство чрез правоприемство бива два вида:

- чрез прехвърляне на дружествен дял и

- чрез наследяването му (чл.129 ТЗ).

При прехвърляне на дял предмет на прехвърлителната сделка е дружественият дял. Доказателство за това е, че по начало върху приборетателя преминават всички права и задължения. В един случай прехвърлянето на членство няма да има за предмет цялата съвкупност от права и задължения – когато несъразмерността между основен и дружествен дял е обусловена от строго личните качества на участника в дружеството. Прехвърлянето на такова участие ще има погасително действие спрямо правата intuitu personae, защото последните са непрехвърлими.

Според ТЗ прехвърлянето на дружествен дял не е свободно. По правило за него се изисква решение на общото събрание на ООД. Необходимо е също между съдружника прехвърлител и третото лице приобретател да се сключи договор с транслативен ефект. Най-широко приложение намира продажбата на дял. Този договор има комплексен характер, защото прехвърля не само права, но и задължения. Продажбата на дял е продажба на имуществен комплекс. Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър. Кандидатът за съдружник трябва да приложи препис от този договор към молбата за приемане. Прехвърлянето е обусловено от решение на общото събрание. Следователно договорът за прехвърляне на дял е под отлагателно условие. Транслативният ефект ще настъпи само при единодушен положителен вот на общото събрание. Това съгласие е необходимо с оглед на личността на правоприемника. За това то се дава за конкретния случай. Правоприемникът трябва да бъде вписан в книгата за дяловете и да получи от своя праводател удостоверението за участие по чл.128 ТЗ.

Отказът кандидатът за съдружник да бъде приет не подлежи на атакуване. Правоприемникът е отговорен солидарно с праводателя си за дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в капитала.

Правоприемникът е отговорен солидарно с праводателя си за дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в капитала. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно. Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър. Свободата на прехвърляне се изразява в това, че не е необходимо единодушното съгласие на общото събрание. Не е нужно и увеличаване на капитала, тъй като става заместване в дела, а не се придобива нов дял.

Прехвърлянето трябва да бъде отразено в книгата за дяловете.

Дружественият дял може да бъде прехвърлян и чрез дарение или спогодба при спазване на формалните изисквания.

Разделянето на един дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците освен ако е уговорено друго.

Дружественият дял може да се наследява. Наследяването може да бъде както по закон, така и по завещание. Наследяването не трябва да се отъждествява с придобиването на членство в ООД. На първо място това важи за наследник, който е напълно недееспособен. Последният не може да бъде съдружник в ООД – чл.125, ал.1, т.1 ТЗ. В такъв случай наследяването ще заеме формата на право на вземане. Размерът на това право ще бъде равен на дела в имуществото.

Ограничената дееспособност е пречка за участие в учредяването на ООД, но не препятства възможността за членство в дружеството.

Наследник, който иска да встъпи в членственото правоотношение, трябва да го направи по реда за приемането на нов съдружник.

Б) Прекратяване на членство.

В ТЗ прекратяването на членство е означено като прекратяване на участие в ООД. То е равностойно на погасяване на членственото правоотношение или загубване на дружествен дял.

Основанията за прекратяване се делят на първо място на законово и договорно определени. Законовите са: 1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;  2. при изключване;  3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;  4. при обявяване в несъстоятелност; 5. писмено предизвестие.

В учредителния договор могат да се предвидят отклонения в приложното поле и в режима на законоустановените прекратителни основания. В него те могат да предвидят и други основания, неустановени в ТЗ. Единственото ограничение е да не се влезе в противоречие с гражданското или търговското право.

Основанията за прекратяване на членство в ООД се делят на такива, които стават по волята на съдружника и други, независими от нея.

Въз основа волята на съдружника членството се прекратява, когато: той прехвърли дела си (със заместване); напусне дружеството с предизвестие (без заместване). Останалите основания за прекратяване на членството на съдружник са независими от волята му – обективни прекратителни основания: смърт, респ. прекратяване на юридическо лице; поставяне под пълно запрещение; обявяване в несъстояътелност; изключване.

Съществува още едно прекратително основание извън посочените – прекратяването на ООД. Това води до прекратяване на всички членствени правоотношения.

Прекратяването на членството по волята на съдружника бива със заместване на съдружник – прехвърляне на дела, и прекратяване без заместване – напускането на съдружника с предизвестие. „Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.” Напускането на съдружника има за последица правото да получи парична равностойност на дружествения дял. Упражняването на това право обаче може да доведе до намаляване имущественото покритие на капитала на ООД. Това предполага намаляване на капитала по строго определен в ТЗ ред. Следователно напускането може да доведе до процедура по намаляване на капитала със стойност, която съответства на дела на напускащия.

Намаляването на капитала може да се предотврати, когато:

- напускащият съдружник може да бъде удовлетворен от имущество, което превишава стойността на капитала;

- делът на напускащия съдружник бъде поет от друг съдружник.

Последната възможност е дружественият дял да бъде обявен на публичен търг, цената от който трябва да попълни стойността на дела в капитала, а ако има остатък, той ще бъде отнесен към фонд „Резервен”.

Управление.

ООД има два императивно определени органа на управление – общо събрание и управител или управители.

Основната тежест при управлението на ООД пада върху общото събрание на съдружниците. Управителят управлява дружествените работи и представлява дружеството пред съд и извън него. Управител може да бъде и несъдружник. По принцип действията следва да се извършват от физическо лице. Управителят се избира и освобождава от общото събрание на съдружниците. Общото събрание определя и неговото възнаграждение и го освобождава от отговорност. Управителят отговаря спрямо дружеството за вреди, причинени от виновно нарушение на неговите задължения да управлява и представлява дружеството. Тази отговорност произтича от договора за възлагане на управлението на ООД. Следователно би трябвало той да отговаря по правилата на договорната отговорност.

Броят на управителите в ООД е неограничен и се определя в дружествения договор. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако друго е предвидено в дружествения договор. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.

Във външните отношения управителят е представител на ООД. Неговото представителство е органно, оригинерно и законово. То може да бъде еднолично или колективно. Управителят действа от името и за сметка на ООД, сключва договорите с трети лица, приема изпълнение и изпълнява на трети лица. Неговото име задължително се вписва в ТР. Той трябва да представи пред Агенцията по вписванията и нотариално заверен образец от подписа му. Представителна власт има само лицето, вписано в ТР. Това е принципното положение. За да се извърши вписване, управителят трябва да е избран по надлежния ред от общото събрание на съдружниците и да е изразил съгласието си да бъде управител на дружеството в писмена форма с нотариална заверка на подписа му. По всяко време всяка от двете страни може да се откаже от дадено преди това съгласие. ООД по всяко време може да оттегли овластяването на управителя. Това става с решение на общото събрание на ООД, което се вписва в ТР, в резултат на което името на управителя се заличава. Управителят също може да се откаже, като за целта законът изисква от него да отправи писмено уведомление до дружеството, а в срок от един месец след получаването му ООД е длъжно да заяви за вписване освобождаването му в ТР. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. За целта управителят трябва да представи писменото си уведомление до дружеството и доказателство и доказателство, че то е получено от ООД не по-рано от един месец преди датата на заявлението за вписване. Представителната власт съществува дотогава, докато бъде вписано освобождаването му в ТР.

Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.

Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. Договорът не обуславя представителната власт на управителя.

Според чл.141, ал.1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.

Правомощията на управителя могат да се разделят в две групи – правомощия свързани с вътрешното управление на ООД и такива свързани с външните отношения на ООД с трети лица.

В първата група влизат правомощията на управителя: да свика общото събрание на редовни и извънредни заседания; подготвя и отговаря за тяхното провеждане; подготвя проекти за решения, които предлага за приемане от общото събрание; привежда в изпълнение всички решения на общото събрание; заявява за вписване решенията на общото събрание в ТР, за които законът предвижда това; отговаря за редовното водене на дружествените книги – книга за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание; изпълнява функциите на ликвидатор при прекратяване на дружеството.

Във втората група влиза правомощието на управителя да представлява ООД в отношенията с трети лица и пред съда. Всички действия от името на ООД се извършват от управителя – материалноправни и процесуалноправни. Управителят може да сключва неограничено всякакви търговски сделки. Когато се сключват обаче сделки, с които се придобиват или отчуждават недвижими имоти, респ. ограничени вещни права върху тях, е необходимо решение на общото събрание на съдружниците и на базата на това решение се сключват договорите с трети лица.

Управителят няма право от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки, да участва в СД и КД или ООД или да заема длъжност в ръководни органи на други дружества, които извършват дейност, която е сходна на тази на ООД, освен със съгласието на последното – чл.142, ал.1 и 2 ТЗ. При нарушаване тази забрана управителеят дължи обезщетение за причинените вреди на ООД.

Общото събрание на ООД е висшият орган на дружеството. В неговият състав влизат всички съдружници. Управителят участва в заседанията на общото събрание, но ако не е съдружник, има само съвещателен глас. Съдружниците участват лично или чрез представител (изрично писмено пълномощно, ако представителството е доброволно). ЮЛ участват чрез законните си представители. При законното представителство пълномощно не се изисква.

Общото събрание се свиква от управителя. Последният е длъжен да го свика поне веднъж в годината. Това е т. нар. редовно заседание на общото събрание. Управителят е длъжен да свика общото събрание и когато съдружници с повече от 10 на сто от капитала поискат това (в случая не е нужно да са налице някакви конкретни причини) или ако загубите надхвърлят 1/4 от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.

Законът не посочва изрично какви са правните последици, ако управителят не свика общото събрание, когато и задължението да го направи. Ако от несвикването произтекат вреди за ООД, то последното ще може да търси обезщетение за тях на основание чл.145 ТЗ.

Свикването се прави с писмена покана отправена до всеки един от съдружниците. За да е редовно свикано общото събрание, това трябва да е направено от лицата, които имат според ТЗ това право, също така всеки един от съдружниците трябва да е получил поканата за него най-късно една седмица преди датата за провеждането му и в нея да е отразен дневният ред на заседанието. В дружественият договор може да се предвиди нещо различно. Всяко нарушение на процедурата, установена в ТЗ или в дружествения договор за свикването и провеждането на заседание на общото събрание е основание за атакуване на взетото от него решение.

Решенията могат да се вземат и неприсъствено. За тази цел е необходимо писменото съгласие на всички съдружници.

Компетентността на общото събрание е уредена в чл.137, ал.1 ТЗ: 1. изменя и допълва дружествения договор; 2. приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;  3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;  4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;  5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;  6. взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества;  7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;  8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;  9. взема решение за допълнителни парични вноски.

По начало в компетенциите на общото събрание са всички правомощия, свързани със съществуването, устройството, функционирането на дружеството, с изключение на текущата му работа.

Общото събрание взема решенията си на заседание. Решенията се вземат с гласуване и всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговия дял в капитала. В дружествения договор може да се предвиди друго.

Решенията на общото събрание се взимат с определено мнозинство. Тези относно изменение и допълнение на дружествения договор, изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член се вземат с мнозинство ¾ от капитала, но в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Решенията за увеличаване и намаляване на капитала се вземат с единодушие от всички съдружници. Останалите решения се взимат с обикновено мнозинство от капитала. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.

За някои решения на общото събрание законът изисква да се впишат в ТР, като вписването за тях може да има както оповестително (декларативано) действие, така и конститутивно действие, т.е. вписването в тези случаи е част от фактическия състав, от който се пораждат правните последици на решението. Вписването има конститутивно действие по отношение на решенията за увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, назначаване на ликвидатор. В съдебната практика преобладава разбирането, че вписването на посочените решения има оповестителен характер. Дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ правновалидният за търговското дружество и неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване, произтичащи от взето решение от върховния орган на ООД - общото събрание на съдружниците, промени, е моментът на постигане необходимото съгласие - Решение № 51 от 23.09.2013 г. по търг. д. № 610/2012 г. на Върховен касационен съд.

За решенията на общото събрание се води протоколна книга.

ВКС не допуска прилагането на чл.232 ТЗ към решенията общото събрание на ООД, а чл.229 може да бъде приложен по аналогия.

Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД).

В чл.113 ТЗ изрично допуска ООД да бъде еднолично, т.е. да се образува от едно лице. Поначало създаването на еднолично търговско дружество е изключение в дружественото право.

ЕООД като вид търговско дружество има всички родови белези – то е вид търговец, корпоративно ЮЛ. Освен това ЕООД е капиталово търговско дружество, чийто капитал е разделен на дялове. Видовата отлика (differentia specifica) на ЕООД е, че дяловете са събрани в едно лице или по-точно – има единствен съдружник, който притежава целия капитал.

В зависимост от качеството на собственика на внесения капитал, ЕООД биват: непублични или още частни и публични.

При частните единствен съдружник в ЕООД е физическо лице или частно юридическо лице. При публичните ЕООД единствен собственик на капитала е държавата.

ЕООД е самостоятелен субект на правото, то е признато за ЮЛ от закона и има собствено имущество, което следва да се отличава от това на едноличния му съдружник. Стопанските интереси на ЕООД и на едноличния съдружник са идентични, но формално-юридически тези субекти са разделени имуществено и организационно.

Разпоредбите за ООД в голямата си част има съответно приложение (не директно). На първо място модификация се наблюдава при образуването на дружеството. При ЕООД вместо дружествен договор имаме учредителен акт, който е едностранна правна сделка. На следващо място различие има и във фирмата на едноличното дружество – тя трябва да съдържа означение за неговия едноличен характер – „еднолично ООД”. Това означение поначало изключва възможността за съдружници в ЕООД. При това дружество липсва същинска органна структура, а оттам са неприложими някои от правилата за управление на ООД.

Понеже интересите на ЕООД и на едноличния съдружник са идентични, ако последният е и управител на дружеството, няма пречка той да сключва сделки със себе си, но това застрашава сигурността в оборота.

Правната уредба за ЕООД е лаконична и поради това често за това дружество се налага правоприлагане по аналогия.

Учредяването на ЕООД може да извърши основно по два начина: оригинерно и чрез преобразуване. Оригинерно е новоучредяването по чл.113 и сл. ТЗ. Преобразуването предполага съществуването на друго търговско дружество, което по пътя на трансформацията приема правноорганизационната форма на ЕООД. Преобразуването бива: по силата на закона и по реда на глава шестнадесета „Преобразуване на търговски дружества” от ТЗ.

Оригинерното учредяване предполага съставянето на учредителен акт, за който се прилагат съответно разпоредбите на дружествения договор. Учредителният акт е едностранно волеизявление на учредителя, което не се нуждае от приемане. То е правна основа на дружеството. Ролята, която изпълнява е същата като при дружествения договор. Учредителният акт има същото необходимо съдържание като дружествения договор. Учредителната едностранна сделка не се нуждае от нотариална заверка на подписа.

Освен учредителния акт, за да възникне като нов правен субект ЕООД, е необходимо то да бъде вписано в ТР. В периода след извършването на учредителния акт, но преди вписването на ЕООД е налице „предварително” дружество. В това си качество то може да е встъпило в гражданския оборот и да е „придобило” права и „поело” задължения. След вписването тези права и задължения ще преминат по силата на закона върху нововъзникналото търговско дружество. Ако междувременно учредителят отмени учредителния акт, той ще отговаря лично и неограничено за поетите задължения.

Следващият елемент от фактическия състав е изплащането на дела на съдружника, за да бъде образуван капиталът на дружеството. Това задължение пада при ЕООД върху единствения съдружник. Към момента на вписването трябва да е внесен установения в закона минимум от капитала. В случай, че дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в закона минимум – да е внесен най-малко 70 на сто от капитала.

Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма. При всички форми на преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид, доколкото закон не предвижда друго. Еднолично търговско дружество може да се преобразува и чрез прехвърляне на цялото си имущество на едноличния собственик, ако той е физическо лице.

Регистрация на Вашето дружество с ограничена отговорност  можете да получите незабавно като услуга, чрез запитване на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Цена на услугата - 500лв. Направете своето запитване онлайн сега за да получите своята отстъпка от 20% сега.