Договор за превоз. Процедура. Изготвяне на договор зая превоз.

Правна уредба – чл. 367 – 379 от Търговския закон (ТЗ)

Определение -  Съгласно ТЗ договорът за превоз е договор, по силата на който превозвачът се задължава срещу възнаграждение и чрез използване на превозно средство да промени положението на лица или предмети в пространството.

Следва да се вземе предвид, че в ТЗ са уредени общите положения на договора за превоз, като по отношение на различните видове превоз (в зависимост от използваното превозно средство) са налице специални правила и специална правна уредба, която дерогира общата. Пример за горното са следните нормативни актове:

Автомобилен транспорт – Закон за автомобилните превози, Конвенция за международен превоз на пътници и стоки, Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе;

Железопътен транспорт – Закон за железопътния транспорт, който позволява и други търговци да осъществяват дейност по превоз на стоки и пътници с железопътен транспорт; Конвенция за международен превоз по железниците – урежда превоза на лица по международните линии; Конвенция СМГС по отношение на международния превоз на стоки; Правилник за превоз на опасни товари;

Въздушен транспорт – Закон за гражданското въздухоплаване; Конвенция за уеднаквяване на правила свързани с международния въздушен превоз (първоначално подписана във Варшава, после променена в Хага); Конвенцията от Монреал;

Морски транспорт – урежда се от Кодекса на търговското корабоплаване, което обхваща и речния транспорт; Хагски правила от 1924 г., които са изменени и допълнени; Хамбургските правила, които са изменени и допълнени от Хагските правила.

 Характеристика и форма на превозния договор.

-             абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1 (1) ТЗ;

-             реален (ЖП превоз)/консенсуален (автомобилен превоз, морски превоз);

Документи, които се издават в сферата на договора за превоз:

-Товарителница – тя съпътства договора за превоз на товари, издава се от изпращача, в нея има три графи – изпращач, посрещач и товарополучател – доказва  сключването на договор за превоз и действителността на фактите и данните посочени в нея. Не е ценна книга и няма необорима доказателствена сила. Тя не е условие за валидност на сключен превозен договор, тя само улеснява доказването му. Товарителница се издава при автомобилния транспорт, ЖП транспорт и въздушния транспорт при превоз на товари. Товарителница се издава, както по вътрешния така и по международния превоз на стоки. При международния превоз се издава по международната конвенция на CMR.

-Товарителният запис се издава от превозвача и съдържа признаването от превозвача, че е получил товара за превоз и че се задължава да го достави на определено място. Той може да бъде ценна книга на заповед  - прехвърля се чрез джиро или да бъде ценна книга на приносител – прехвърля се чрез предаване. Превозвачът е длъжен да прехвърли товара на лицето, което е посочено като бенефициент.

-Коносамент – товарителен запис в областта на превоза на стоки по море. Има характер на ценна книга и се урежда в КТК. Той се издава от превозвача за всяка пратка. Издава се след като се приемат товарите. Има доказателствена и легитимационна функция.

Права, задължения и отговорност на товародателя.

1. Да предаде превозвания товар в подходяща опаковка, годна да издържи превоза и съобразена с естеството на превозвания товар. Трябва да се предадат и документите на превозвача, които придружават превоза по време на неговия транспорт. Товародателят може да отговаря за вреди, които е причинил на превозвача от товара.

2. Да плати цената – Особеното е, че имаме две задължени лица, които не отговарят солидарно, а отговарят субсидиарно. В началото задължението е в тежест на товародателя, обаче ако той не го плати, превозвачът има право да иска възнаграждението от товарополучателя, дори това да не е изрично уговорено в договора. Превозвачът има право на разноски, ако е направил такива.

3. Да издаде превозните писма, ако превозвачът иска това. В случая товародателят отговаря за верността на данните в тях и тази отговорност е безвиновна.

4. Да предостави данни за товарополучателя – име, местоположение, адрес.

Забележка! За обезпечаване на своите вземания срещу товародателя, респ. товарополучателя, превозвачът има право на залог върху товара. Правото на залог се упражнява от последния превозвач и съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи.

При констатирани вреди на стоката получателят може да направи възражение за лошо или частично изпълнение.

Погасителна давност - искът за вреди се погасява в едногодишен срок независимо на кого или от какво са причинени вредите. Денят, от който започва да тече срокът е денят, в който товарът е предаден на получателя или е трябвало да бъде предаден. Ако вредите са причинени на пътници, едногодишният давностен срок започва да тече от настъпването на смъртта или телесната повреда или от узнаването за тях. Във всички случаи срокът не може да започне да тече по-късно от 3 години от настъпване на събитието. Искът за обезщетение на пътниците също се погасява е едногодишен срок.

Права и задължения на превозвача:

1. Да превози товара или лицата, като това включва да пази товара от приемането на товародателя до предаването му на товарополучателя, да уведоми товарополучателя за пристигането на товара и да му го предаде. При изпълнение на задължението си той спазва дължимата грижа – грижата на разумния превозвач.

Забележка! Превозвачът отговаря за загубването или погиването или повреждането на товара. Отговаря още за забавено изпълнение.

2. да спазва нарежданията и указанията на товародателя. Ако превозвачът установи, че трябва да се отклони от поръчката, от предписанията на товародателя, той трябва да го уведоми и да чака допълнителни нареждания, ако не може да ги получи да предаде товара в публичен склад или да продаде товара, ако е бързоразвалящ се след като получи разрешение от районния съд по местоизпълнение на задължението.

3. да предаде товара на получателя. Ако товарополучателя не може да бъде открит, или ако откаже да получи товара, превозвачът трябва да поеме пазенето на стоката или да я предаде на влог при трето лице  за сметка на получателя.

Отговорност на превозвача: Общата отговорност за вреди, за липси и повреди на товара по нашето право е обективна– недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по чл.1, ал.1 и 2 от ТЗ. Нормата е императивна и не е възможно да се уговори освобождаване на превозвача от отговорност. Характерно за тази отговорност е, че превозвачът може да възложи по-нататъшния превоз на последващи превозвачи. Превозвачът, който е възложил превоза на други превозвачи, отговаря за действията им до момента, в който товара бъде предаден на товарополучателя и всички превозвачи отговарят солидарно. Освен това последният превозвач по веригата, когато имаме различни превозвачи влиза в отношения с товарополучателя и упражнява правата за получаване на превозното възнаграждение от товарополучателя.

В ТЗ не е уредена отговорността за телесна повреда на пътници и за вреди. Уредбата е насочена към договора за превоз на товари, а не визира превоз на хора. Поради това се прилагат правилата на ЗЗД относно непозволеното увреждане.

Основанията за отпадане на отговорността са:

-непреодолима сила чл.306 ТЗ

-качествата на товара

-неподходяща опаковка на товара при условие, че превозвачът е уведомил товародателя за неподходящата опаковка и той писмено е заявил, че поема риска от настъпване на вредите.

Общото при трите основания за изключване на отговорността е липсата на причинна връзка между действията, респ. бездействията на превозвача и настъпилата вреда.

Изготвяне на договор за договор за превоз можете да получите незабавно като услуга, чрез запитване на имейл: office@kostovpartners.bg

Цена на договора -180лв. Направете своето запитване онлайн сега за да получите своята отстъпка от 20% сега.