Незаконосъобразни практики при обществените поръчки и тяхното обжалване.

 

 

 

Настоящият научно-правен текст има за цел да изясни в детайли специфичен практически случай, възникнал при организирането и провеждането на архитектурен открит конкурс за проект на градски пазар в Пазарджик по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Чрез задълбочено изследване на приложимата нормативна уредба, на съдебната практика и на принципите, лежащи в основата на европейското и националното право в областта на обществените поръчки, се демонстрират пределите на законосъобразното поведение на възложителя. Особеното в разглеждания казус е, че възложителят - Община Пазарджик, е действал в рамки, които на практика се оказват лишени от взаимовръзка със законовите изисквания — граници, които би следвало да бъдат ясно очертани от императивните норми на ЗОП, но остават произволно разширени чрез нерегламентирани интерпретации. На фона на проведената процедура се очертават редица нарушения на основни принципи – равнопоставеност, прозрачност, публичност и свободна конкуренция. Класирането на трима фаворизирани участници въз основа на „незадължителен“ елемент в проектните предложения, който необяснимо е придобил водеща роля при оценяването, е показателно за системно изкривяване на конкурсната логика, лишено от юридическа обосновка. Допълнително внимание заслужава обстоятелството, че за първите три места е предвиден награден фонд от 20 000 лв., докато класираният на първо място участник автоматично придобива право да бъде поканен за възлагане на технически и работен проект със стойност 300 000 лв. по реда на чл. 79, ал. 1, т. 9 ЗОП — съотношение, което само по себе си поражда основателни съмнения за предопределеност на резултата, предвид значителната разлика между възнаграждението за участие и стойността на същинския договор.

Прочети още...

 

 

В бр. 104 на „Държавен вестник“ от 08.12.2020 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС). С него са направени редица промени в ЗДДС, които влизат в сила не (преобладаващо) от началото на 2021 г., а на цели пет различни дати.

Мнозинството от направените изменения и допълнения в ЗДДС са породени от необходимостта в законодателството ни да бъдат въведени правилата на две нови директиви, с които се извършват промени в Директива 2006/112 (Директивата за ДДС) – това са Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 05.12.2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с ДДС, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29.12.2017 г.) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21.11.2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ, 
L 313/14 от 04.12.2019 г.). С тези директиви са направени немалко промени, засягащи два специални режима на облагане с ДДС – режим в Съюза и режим извън Съюза, наречени и режими за обслужване „на едно гише“ (вторият не представлява интерес за българските данъчно задължени лица, тъй като може да се прилага само от лица, установени извън Общността). Въвежда се и нов подобен специален режим относно дистанционни продажби на стоки, внасяни в ЕС от трети страни и територии, както и негов алтернативен режим, свързан с вноса на стоки.

Прочети още...

 

 

 

Речта на омразата в Интернет. Обида и клевета онлайн.

 

 

Въведение. Като юрист и личност през последната година няколко пъти се сблъсквах с омразата в Интернет от първо лице поради мои професионални, социални и политически активности. Оказва се, че множество български правни субекти – физически и юридически лица, са склонни да вярват, че поведението им онлайн е ненаказуемо, че могат да нападат, обиждат, клеветят, да използват и разпространяват онлайн чужди лични данни безнаказано, с цел задоволяване на свои незаконни лични, бизнес и политически цели. Това поведение често се извършва чрез постове в социалните мрежи, чрез статии в електронните медии, блог и чат кореспонденция, имейли и т.н. В повечето случаи извършителят е със субективното, крайно погрешно убеждение, че има право на описаното поведение, ерго - не може да бъде санкциониран, т.е “никой не следва да му забранява подобна онлайн изява или да иска спиране или премахване на публикуваното съдържание”, изхождайки от криворазбраното му разбиране за понятието “свобода на словото” като основно конституционно право. Ето защо ми се иска да започна изложението си с ясно разграничение на свободата на словото като основен конституционен принцип и спазването му, включително и при поведението ни онлайн, от проявите на интернет клевета и обида, спекулирането с неверни данни или с лични данни, без съгласието на техния титуляр и в негова вреда, което в съвкупност (на онлайн жаргон) се определя под термина “тролско поведение”.

Прочети още...

 

 

Oтговорност на заложния кредитор при продажба по реда ЗОЗ на движими вещи, които не принадлежат на залогодателя.

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ 

 

 

Настоящото изложение има за цел да изследва в детайли проблематиката относно отговорността на заложния кредитор, когато същият пристъпва към изпълнение по реда на чл. 37 от ЗОЗ върху имуществото на длъжника. В многобройни случаи заложните кредитори, които масово са икономически по-силната страна при договори за особен залог, не полагат дължимата по закон грижа на добрия търговец, което от своя страна води до редица проблеми, в това число и причинява вреди на длъжниците, а и на трети лица. Процесната статия ще се опита да обобщи доктриналните постановки и съдебната практика, касаеща случаи на продажба на движими вещи по реда на чл. 37 от ЗОЗ, които не принадлежат на длъжника, а на трети лица. Ще бъде изследван въпросът относно обема и границите на отговорността на заложния кредитор в случаите, когато той не е положил необходимата и изискуема по закон грижа на добрия търговец. 

Прочети още...