В практиката ни често се срещат случаи, които на пръв поглед изглеждат като „личен проблем“, но всъщност имат ясно изразено правно измерение. Такъв е и следният казус, представен по време на консултация: жена с дългогодишна алкохолна зависимост, преминала неколкократно лечение в клиника, се връща всеки път в една и съща домашна среда, в която нейният партньор системно я тласка обратно към употреба на алкохол. Клиентът, който потърси правен съвет, беше близък на жената и зададе съвсем конкретен въпрос: „Какво можем да направим – юридически и чрез социалните служби?“

Отговорът в подобни ситуации изисква едновременно правен анализ и реалистична оценка на средата, в която се намира зависимият човек. На първо място, следва да се подчертае, че подобно поведение от страна на партньора не е просто „лошо влияние“. Когато едно лице системно манипулира, принуждава или създава условия, които водят до влошаване на здравословното състояние на другия, това може да се квалифицира като форма на психическо насилие по смисъла на Закон за защита от домашното насилие. Съгласно закона (чл. 2, ал. 1):

„Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие… както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.“

В рамките на този закон може да бъде подадена молба до районния съд, с която да се поиска налагане на защитни мерки. Законът изрично предвижда (чл. 5, ал. 1), че съдът може да постанови:

- „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище;

- забрана за приближаване на пострадалото лице…“

Тези мерки имат пряко значение в случаи, при които зависимостта се поддържа чрез постоянен психологически натиск и контрол. Паралелно с това, при наличие на заплахи, принуда или системен тормоз, може и следва да бъде подаден сигнал до органите на полицията. В определени случаи подобно поведение може да намери отражение и в разпоредбите на Наказателен кодекс, например когато е налице принуда. Законът предвижда (чл. 143, ал. 1): „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да търпи нещо противно на волята му чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт… се наказва…“

Дори когато не се стигне до незабавна наказателна отговорност, подаването на сигнал създава официална следа, която може да бъде използвана в бъдещи производства. В по-тежки случаи, когато зависимостта е довела до невъзможност лицето да се грижи за своите работи, следва да се има предвид и възможността за ограничаване на дееспособността по реда на Закон за лицата и семейството. Законът гласи (чл. 5):

„Пълнолетно лице, което поради душевна болест или слабоумие не може да се грижи за своите работи, се поставя под запрещение…“. Макар алкохолната зависимост сама по себе си да не е автоматично основание, в комбинация с тежко увреждане на способността за преценка, тя може да доведе до подобно производство. Това обаче остава крайна и внимателно преценявана мярка.

Правните механизми обаче сами по себе си рядко са достатъчни. По време на консултацията винаги обръщаме внимание и на ролята на социалните услуги. В подобни случаи е уместно да се потърси съдействие от Агенция за социално подпомагане, която има правомощия да извърши оценка на риска и да предприеме мерки за закрила и подкрепа.

Съгласно социалното законодателство, подпомагането включва: „предоставяне на социални услуги в общността и в специализирани институции, насочени към превенция и преодоляване на социалното изключване.“ (чл. 1, ал. 2 от Закона за социално подпомагане)

Една от най-важните стъпки в разглеждания казус е физическото отделяне на жената от средата, която поддържа зависимостта. Това може да стане чрез настаняване в кризисен център или защитено жилище. Практиката показва, че връщането в същата среда след лечение е сред водещите фактори за рецидив. Не бива да се подценява и значението на дългосрочната подкрепа. Участието в групи за взаимопомощ, като Анонимни алкохолици, както и работата с психолог или психотерапевт, са ключови за поддържане на постигнатия напредък.

В заключение, подобни случаи изискват комплексен подход. Юридическите мерки могат да осигурят защита и дистанция от вредната среда, но устойчивата промяна зависи от това дали лицето ще бъде изведено от нея и ще получи необходимата социална и психологическа подкрепа. Най-важното послание, което отправяме към нашите клиенти, е, че връщането в същите условия почти неизбежно води до повторение на проблема – затова решението трябва да бъде не само правно, но и житейско.

Автор: адвокат Атанас Костов

При случаи на домашно насилие, свързани с подлкаждане на алкохилзъм от трето лице - потърсете ни. Ние имаме опит и ще помогнем: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.