Бланка на жалба срещу ОУП Пловдив
Моля имайте предвид, че жалбата трябва да съдържа личните Ви данни - три имена, ЕГН и точен адрес и да се подаде в два екземпляра, заедно със съпътстващите я доказателства, като част от текста. Ако сте решили да я подадете в лично качество като гражданин, пишете ни имейл, за да получите доказателствата. Благодарим Ви предварително за гражданската позиция. Жалбата трябва да се подаде до Общински съвет Пловдив - в тяхното деловодство или по пощата.
ЧРЕЗ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
ГР.ПЛОВДИВ
ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГР.ПЛОВДИВ
Ж А Л Б А
От …………………………………ЕГН:………………,
живущ в гр. Пловдив, ул.“……………………“ №……
ПРОТИВ: Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на гр. Пловдив ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане
На основание: чл.127, ал.12 от ЗУТ, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.127, ал.13, във връзка с чл.146 от АПК.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН(ГОСПОЖО) АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
В срок пред Вас и на основание чл.127, ал.12 от ЗУТ, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.127, ал.13, във връзка с чл.146 от АПК обжалвам Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на гр. Пловдив ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради следните подробни правни мотиви:
1.По допустимостта.
Като гражданин на гр.Пловдив с постоянен адрес ………………….за мен в хипотезата на чл.127, ал.13 възниква правен интерес да обжалвам Общия устройствен план, приет с Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив, тъй като намирам, че с него се нарушават множество екологични, материалноправни и процесуални норми, засягащи мен, имотите ми и гражданите на гр. Пловдив, касаещи обществения интерес и охраната на обществения ресурс, презастрояването, липсата на мерки за опазване на околната среда и общественото здраве.
Черпя мотивите си, съответно и аргументите си за наличие на правен интерес и на базата на „Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда“ (т. нар „Орхуска конвенция“), която дава на членовете на обществеността (лица или сдружения, които го представляват) правото на достъп до информация и участие в процеса на вземането на решенията по въпроси за околната среда, както и на обжалване, ако тези права не са спазени. Република България е подписала Конвенцията на 25 юни 1998 г., като тя е ратифицирана от България със закон приет от Народното събрание на 2 октомври 2003 г. Конвенцията[1] е в сила за нашата страна от 16 март 2004г.
От тази гледна точка в настоящия процес главно ще бъде доказано, че при постановяване на обжалваното Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив са допуснати тежки пороци в административната процедура, касаеща издаването на ОУП, които водят до нищожност на административния акт, тъй като тяхното противоречие със закона е от такова естество, че са свързани не само с липсата на обществено и експертно обсъждане[2] на проекта за общ устройствен план, но и с тоталната липса на процедура за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, които възложителят на проекта организира и провежда по Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие.
Предвид изложените съображения и твърдяната нищожност на Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив намирам, че за мен като гражданин на гр. Пловдив съществува правен интерес да атакувам визирания административен акт, като твърдя, че поради тежките пороци от материалноправна гледна точка, които той съдържа, води до липса на изразена валидно правна воля, нито по отношение на мен, нито спрямо който и да е било пловдивски гражданин, тъй като представлява едно правно нищо – самостоятелно основание за неговата отмяна. Сочените основания правят обжалването на Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив и неограничено във времето, тъй като нищожността, като основание за отмяна, може да бъде поискана от съда безсрочно. Поради изложеното моля да имате предвид следните пороци, които мотивирано атакувам във визираното решение.
2.Порок – нищожност на обжалваното решение.
Доктринално безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни - невалидни актове. Основното разграничение на порочните административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност.
2.1. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици.
По темата липсват каквито и да е данни за компетентността на Общински съвет и неговите органи, „подготвили“ издаването на Решение №521 от 24.11.2022г. за одобряване на окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на гр. Пловдив. Защо?
2.1.1. Относно пороците, обосноваващи нищожност, касаещи екологичната оценка на ОУП.
При обстоен преглед на документацията по реда на чл.25, ал.3, във връзка с чл.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми по административна преписка по реда и при условията на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие и подзаконовите нормативни актове към тях за предварителен проект за изменение на Общ устройствен план на Община Пловдив, както и при детайлно анализиране на Протокол №32/01.10.2021г. на Експертен екологичен съвет по устройство на територията при Община Пловдив за разглеждане на постъпили становища, предложения, протоколи и възражения и разглеждане на графичната част на предварителен проект за изменение на ОУП на гр.Пловдив, бе установено, че са постъпили множество възражения, които не са оценени в доклада за екологична оценка. Предвид казаното с Решение от 23.03.2022(виж Доказателство №1) РИОСВ гр. Пловдив връща за допълване и преработване доклада за Екологична оценка за изменение на ОУП на Община Пловдив, като указва на същата в шестмесечен срок от получаване на коментираното решение да внесе в РИОСВ преработен доклад за екологична оценка на ОУП, с текстови и графични материали, съобразени с мотивите на РИОСВ., както и с изчерпателно изброените доводи на ЕСУТ при Община Пловдив в Протокол №32/01.10.2021г. Въпросното решение е публично и е станало достояние на пловдивската общественост чрез сайта на РИОСВ, като указаният с него срок е давностен, а не инструктивен.
Процедурата по екологична оценка на изменението на ОУП – Пловдив е започва още през 2016 година. До настоящия етап тя е връщана от РИОСВ Пловдив четири пъти с различни аргументи. Последно докладът за екологичната оценка на ОУП беше разгледан и върнат единодушно от ЕЕС при РИОСВ – Пловдив на 17 март 2022г. Освен постоянните членове на съвета, на заседанието присъстваха и експерти на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив, Регионална здравна инспекция – Пловдив и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Представител на община Пловдив не взе участие в обсъждането, въпреки, че институцията беше поканена и факта, че предвид важността на проекта за бъдещето на града се очакваше тя да има интерес да защити доклада си. Всичко това сочи твърдяната липса на компетентност на ОС и неговите органи за издаване на настоящия ОУП, поради поведение сочещо противоречие със закона.
След ЕЕС РИОСВ – Пловдив оказва пълно съдействие на община Пловдив и дружеството, на което е възложено изготвянето на екологичната оценка на ОУП. В екоинспекцията проведени няколко работни срещи с техни представители с цел изясняване на необходимата доработка(виж Доказателство №2). По реда на Закона за достъп до обществена информация изготвителите на екологичната оценка са поискали от екоинспекцията да предостави информацията, свързана с биоразнообразието, която ЕЕС е изискал от тях. В петгодишния срок на процедурата фирмата-изпълнител би следвало да разполага с такива данни – като проведе мониторинг на видовете и местообитанията в района или най-малкото – като направи анализ на налични литературни или научни данни от проведени биологични проучвания.
Разбирайки, че община Пловдив не разполага с необходимата ú информация (виж Доказателство №2), РИОСВ насочва изготвителите на екологичната оценка към проучване на данни, генерирани от научния и неправителствения сектор - резултати от изпълнение на проекти, изготвени дипломни работи, докторантури и пр. и по-конкретно към институции като Изпълнителната агенция по околна среда, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Аграрен университет – Пловдив, Българско дружество за защита на птиците, СНЦ „Зелени Балкани“ и други. На 12.08.2022г. РИОСВ излиза със Становище по екологична оценка на №ПВ-2-III/2022г., относно съгласуване за изменение на ОУП на гр. Пловдив(виж Доказателство №3), след като на 1 август главният архитект на Пловдив е внесъл доклад с корекции за екологична оценка (виж Доказателство №4).
Разглеждане на предварителния проект с нанесените корекции относно екологичната оценка на ОУП от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) към Община Пловдив липсва, което води до следващия порок, обосноваващ нищожност – липса на форма. Протокол, който да е финален и да удостоверява конкретно решение относно екологичната оценка на ЕСУТ и да е публично достояние на пловдивската общественост също не е публикуван на сайта на Община Пловдив към датата на обжалваното с настоящата жалба решение на Общински съвет. От тук произнасянето на ОУП с решение, при липса на форма на конкретни актове води и до порока липса на компетентност за произнасяне на Общински съвет Пловдив. За коректност следва да се отбележи, че протоколът на ЕСУТ, който съществува и е „финален“ е №26/31.08.2022г., но той не коментира екологична оценка на ОУП, съгласувана с РДНСК Пловдив, а общи строителни параметри на ОУП(виж Доказателство №5).
Тук стигаме до нещо много важно – преди внасянето на ЕСУТ(очевидно това се е случило на 31.08.2022), проектите за изменение на ОУП и тяхната екологична оценка подлежат на обществено обсъждане[3]. Възложителят на проекта – Община Пловдив следва да организира и провежда общественото обсъждане, като разгласява мястото, датата и часа на провеждане с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други предварително оповестени обществено достъпни места в съответната територия - предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на възложителя и на общината, в един национален всекидневник и в един местен вестник. Към месец август 2022г. подобно обществено обсъждане не е проведено от Община Пловдив. Видно от сайта на община Пловдив, е че всички „обществени обсъждания“ по райони са се случвали към 2020 - 2021г.(виж Доказателство №6)[4], далеч преди внесените корекции по екологичната оценка на плана за изменение на ОУП.
Нещо повече - на общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за ЕСУТ и за Общинския съвет. Общественото обсъждане се съвместява и е част от процедурата за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост[5](такъв доклад никога не е приеман), които възложителят на проекта организира и провежда по Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие.Към месец септември 2022г. подобно обществено обсъждане, приключило с протокол, станал достояние на ЕСУТ и Общински съвет липсва. Публикуване на такъв протокол на сайта на Община Пловдив, един национален всекидневник и в един местен вестник също няма. Тук всичко казано отново ни води към порока липса на форма, като основание за нищожност на обжалвания ОУП – самостоятелно основание за неговата отмяна.
3.Порок – материална незаконосъобразност на обжалваното решение.
Обективен материалноправен факт е, че с общите устройствени планове се ограничават интереси на гражданите(имащи правен интерес от обжалването им), ако е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Всъщност режима на застрояване, който се установява за всяка устройствена зона с нейните плътности, КИНТ и височина на сградите също ограничава интереса на собствениците на имоти.
В този контекст, за да отговарят приетите с Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив изменения на ОПУ на гр. Пловдив, те трябва да отговарят на следните нормативни изисквания:
- да са настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът (чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ);
- да възникват нови държавни или общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества (чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ);
- да възникват инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (чл. 134, ал. 1, т. 3 ЗУТ);
- да е налице отпадане необходимостта от изграждане на сгради, мрежи и съоръжения за специални нужди на отбраната и сигурността на страната (чл. 134, ал. 1, т. 4 ЗУТ);
- да се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана (чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ).
2.1. Тук ми се иска да започна коментара си по темата - порок материална незаконосъобразност,със съдържанието на Протокол №33 на ЕСУТ от 17.11.2022г.(виж Доказателство №7), който се явява окончателният „юридически акт“, с който на основание чл.127, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и изискванията на чл.127, ал.3 от ЗУТ, ЕСУТ при Община Пловдив разглежда и приема „Изменение на ОУП на Община Пловдив“ с правила и нормативи за прилагане – фаза окончателен проект. С този акт, ЕСУТ при Община Пловдив във връзка с чл.127, ал.5 от ЗУТ предлага на кмета на Община Пловдив да внесе в Общински съвет доклад за одобряване на проект за изменение на Общ устройствен план на Община Пловдив.
Очевидно „експертите“ от ЕСУТ Пловдив никога не са чели чл.127, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, тъй като тези правни норми както стана ясно изискват обществено обсъждане, което да е предхождащо внасяне на проекта за ОУП в ЕСУТ, включително на неговите промени, касаещи екологична оценка, като и двете неща не са се случили преди въпросното „решение“, взето с Протокол №33 на ЕСУТ от 17.11.2022г. Според константната съдебна практика[6], изменение на ОУП задължително придружава предложението на кмета и предхожда решението на общинския съвет по чл. 124, ал.1 ЗУТ, с което се слага началото на административното производство по чл. 127 ЗУТ. В чл. 127, ал.1 ЗУТ е предвидено обществено обсъждане на проекта за нов ОУП, както и на проекта за изменение на ОУП, но това е останало незабелязано от ЕСУТ.
За „експертите“ от ЕСУТ Пловдив може би щеше да е полезно да осмислят и правната норма на чл.127, ал.2 от ЗУТ, която закрепя императивното правило, че „възложителят съгласува проектите за общи устройствени планове със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост - и със специализираните контролни органи. Съгласуването се изразява въвиздаване на необходимите актове при условията, по реда и в сроковете, определени в специален закон. Подобни актове, спазване на срокове и издаването им на базата на ЗМСМА(например) – липсват. Защо?
Най-вече поради факта, че за да приемеш законосъобразен ОУП, който да отговаря на нормативната база в Република България, той трябва да е съгласуван и с „Правната комисия“ към Общински съвет, която да издаде писмен доклад(също преминаващ през обществено обсъждане – например с юристи или със съответната адвокатска колегия[7]), доколко предложенията за изменения на ОУП отговарят на нормативната рамка, с цел законосъобразност и целесъобразност на издавания административен акт? За съжаление в текста на Протокол №33 на ЕСУТ от 17.11.2022г. не виждаме такова юридическо становище на специализиран контролен орган в лицето на „Правната комисия“ към Общински съвет Пловдив, както и не виждаме документи за обществени обсъждания(от материалноправна гледна точка) на ОУП, след извършените промени в него и окончателен доклад за екологична оценка, изходящ от самия ЕСУТ.
В този контекст за мен като юрист остава неразбираемо, кои са правните основания, които налагат изменение на ОУП, касаещи нормативно изискуемите условия, а именно: настъпването насъществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът (чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ) – кой са те?; възникването на нови държавни или общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества (чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ) – кои са те?; възникването на инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (чл. 134, ал. 1, т. 3 ЗУТ) – кои са те?; да е налице отпадане необходимостта от изграждане на сгради, мрежи и съоръжения за специални нужди на отбраната и сигурността на страната (чл. 134, ал. 1, т. 4 ЗУТ); да се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана (чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ).
Изработването на устройствени планове представлява система от данни, обосноваващи необходимостта от изменение на съответния устройствен план, като при необходимост съдържа опорен план, както и допълнителна информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове. Освен наличната информация за териториалното устройство на съответната територия, заданието съдържа в най-общ вид насоките за изработване/изменение на съответния общ в случая устройствен план. Мотивация по темата какво налага изменението на ОУП от материалноправна гледна точка и позоваване например на хипотезата на чл.134, ал.1, т.1 относно наличие настъпването на„съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия“ няма и подобен ефект не се твърди да е настъпил в решение Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив.
Тук отново бих искал да се върна на основата ми теза, че нито едно от правните основания за изменение на ОУП: чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 3 ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 4 ЗУТ или чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ не се сочи като базис и логика, обосноваващи предложение на ЕСУТ за приемането на Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив. Визираните нарушения на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, както и този, който изцяло е лишен от законово основание. Според мен в конкретния случай сме изправени пред тежка незаконосъобразност, водеща до нищожност, но естествено прогласяването й е приоритет на съда.
Ако все пак Административен съд Пловдив реши, че става въпрос за незаконосъобразност, то моля да приеме, че подобна фрапантна юридическа некомпетентност е израз на едно – липса на правно изразена воля както от ЕСУТ, така и постфактум от гласувалия бланкетно „нещо“ Общински съвет, като липсата на формирана материалноправна воля за приемането на Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив е самостоятелно основание за неговата отмяна, поради коментирания порок.
4. Порок съществено нарушение на административно производствените правила.
Видно от Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив е, че при постановяването му Общински съвет Пловдив не е спазил нито едно от изискуемите нормативно правила за неговото постановяване, като са нарушени и основни принципи на правото относно формата, процедурата и компетентността на административния орган.
При постановяването на обжалваното решение, Общински съвет Пловдив не отчита материалноправния факт, че общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство[8], логично преминават през обществено обсъждане, екологична оценка и материалноправен анализ относно това дали са настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът и/или възникнали ли са нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти[9].
В конкретния казус бе доказано главно, че Общинския съвет Пловдив никога не е провеждалобщественото обсъждане, което да съвместява и да е част от процедурата за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост (такъв доклад никога не е приеман) на ОУП, които възложителят на проекта организира и провежда по Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие. В този контекст бе доказано също, че становището по екологична оценка на №ПВ-2-III/2022г. на РИОСВ, относно съгласуване за изменение на ОУП на гр. Пловдив(виж Доказателство №3), никога не е било подложено на обществено обсъждане преди то да постъпи в ЕСУТ(към месец август 2022г.) и това е обективен факт от реалността. Логично е да се каже, че липсва и протокол по темата, който да е публикуван на сайтана Община Пловдив, в един национален всекидневник и в един местен вестник. Тук както бе коментирано процедурата страда от липса на формални недостатъци и от липса на компетентност на органа, постановил факта, тъй като той не се е възползвал и от условието на чл.127, ал.2 от ЗУТ.
Тук се сблъскваме с най-тежкия процесуален недостатък в „работата“ на Общински съвет гр. Пловдив, относно юридическата рамка на проекта за изменение на Общия устройствен пан на гр. Пловдив. Оказва се, че правните основания, които следва да присъстват като юридическа база на Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив изобщо не фигурират в акта, поради факта, че този административен акт и неговото приемане, никога не е бил консултиран с „Правната комисия“ на Общински съвет като специализиран контролен орган, който е компетентен да дава такъв тип становища. Естествено, дори и да е имало подобен тип съгласуване, за него липсва протокол или доклад, който да е част постфактум от административната преписка, както в актовете на ЕСУТ[10], така и постфактум в самото решение за изменение на ОУП. Може би тук за пореден път трябва да отбележа и факта, че точно юридическата част от проекта за изменение на ОУП също никога и при никакви обстоятелства не е съгласувано с обществеността и юристи експерти - както посочих, например с адвокатска колегия Пловдив, което е довело до особената й - очевидна порочност в тази част[11].
Липсата на всички тези нормативно посочени изисквания към процедурата по изменение ОУП на гр. Пловдив е самостоятелно основание за неговата отмяна на базата на порока – съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая визираният порок е съществувал в рамките на целия административен процес, както и към момента на произнасяне и административният орган – Общински съвет Пловдив, който в нарушение на административнопроизводствените правила е провел административно производство по чл.127 от ЗУТ, приключило с издаване на обжалваното решение за изменение на ОУП. С тези си действия органът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
5. ПЕТИТУМ:
Ето защо моля на основание чл.127, ал.12 от ЗУТ, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.127, ал.13, във връзка с чл.146 от АПК да постановите решение, с което да отмените в цялост Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на гр. Пловдив ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
6. Прилагам и моля да приемете за съвместно разглеждане в настоящия административен процес следните писмени доказателства:
1. Решение от 23.03.2022(виж Доказателство №1) РИОСВ гр. Пловдив връща за допълване и преработване доклада за Екологична оценка за изменение на ОУП на Община Пловдив;
2. Прес съобщение на РИОСВ от 29.06.2022г.;
3. Становище по екологична оценка на РИОСВ от 12.08.2022г.;
4. Статия от сайта на Община Пловдив, че главният архитект на Пловдив е внесъл доклад с корекции за екологична оценка на 01.08.2022г.;
5. Протокол на ЕСУТ №26/31.08.2022г.;
6. Протоколи на местните администрации на различните кметства от 2020-2021г., година преди приетите изменения и преработки на екологичната оценка на ОУП;
7. Протокол №33 на ЕСУТ от 17.11.2022г.
7.Доказателствени искания:
1. Моля от Община Пловдив да бъде изискана цялата административна преписка, касаеща проект за изменения на ОУП, обективиран в Решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив.
Дата: С УВАЖЕНИЕ:………………………
29.12.2022г.
[1] „Орхуската конвенцията“ става повод и основен аргумент за Решение на Конституционният съд № 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г., с което се прогласи противонституционността на необжалваемостта на Общите устройствени планове по чл. 215 ал. 6 ЗУТ;
[2] Аргумент от чл.127, ал.1 от ЗУТ;
[3] Аргумент от чл.127, ал.1 от ЗУТ;
[4] Всички протоколи в тяхната цялост по темата изменение на ОУП могат да бъдат открити на следния интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/item/building/
[5] Доклад за въздействие и съвместимост така и не е изготвян и не присъства като документ, част от административната преписка на приетия ОУП с решение №521 от 24.11.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив
[6] Така Решение № 3914 от 11.06.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 2707/2018г.;
[7] Отново аргумент от чл.127, ал.1 от ЗУТ;
[8] Така Решение № 3907 от 07.04.2015 г. по адм. дело № 13233/2014г. на ВАС на РБ, ІІ-ро отделение;
[9] Черпя доводите си от чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ;
[10] Визирам коментираният финален Протокол №33 на ЕСУТ от 17.11.2022г.;
[11] Правната доктрина и практика нарича подобен тежък тип пороци „очевидна неправилност“.