Процедура за прилагане на СИДДО.

Общи положения.

За двойно данъчно облагане говорим котато за един и същ реализиран доход, едно лице се облага с идентични данъци в две или повече държави.

Видът на доходите подлежащи на облагане в една страна са предмет на вътрешното законодателство.

СИДДО, съдържат правила за елиминиране на двойното данъчно облагане, т.е. ако един доход е обложен както в държавата на източника на дохода, така и в тази на която получателят е местно лице, двойното данъчно облагане ще се премахва чрез прилагане на определени методи.
Към момента България е подписала СИДДО с 69 страни.

Процедура.

За да може едно чуждестранно лице да ползва данъчни облекчения по влезли в сила СИДДО с България е необходимо да са изпълнени определени обстоятелства.

Чуждестранното лице трябва да удостовери пред НАП, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – удостоверява се от чуждестранната данъчна администрация съобразно обичайната й практика.

2. е притежател на дохода от източник в Република България – тези обстоятелства се декларират от чуждестранното лице.

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан– тези обстоятелства се декларират от чуждестранното лице.

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО – тези обстоятелства се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации. 

Обстоятелствата за прилагане на СИДДО се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

Към искането за прилагане на СИДДО се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.

1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице;

2. в случаите на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;

3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;

4. при доходи от лихви върху вноски по чл.134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;

5. при доходи от държавни, общински и други дългови ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;

6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви;

7. при доходи от прехвърляне на:
а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;

б) дялови участия - заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;

в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.

Към искането за прилагане на СИДДО могат да се представят и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.

Подаване на искането.

Искането по чл.137, ал.1 от ДОПК за прилагане на СИДДО и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

Когато платецът не подлежи на регистрация, искането и приложените към него документи се подават в Териториалната дирекция - София.

Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане се подава еднократно.

Доходите от дивиденти не се смятат за доходи реализирани въз основа на договори с продължително действие.Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването им.

Действия на органите по приходите.

Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода..

Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл.136-138 и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите.

Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако е упълномощен за това от получателя на дохода.

Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането.

Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане или връщане с който е отказано прилагането на СИДДО.

Особени случаи:

Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, искане за прилагане на СИДДО не се подава. Получателят на дохода следва да представи на платеца на дохода:

1. удостоверение, че е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран дохода;

2. декларация, че е действителен получател на дохода и последният не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България;

3. удостоверение, доказващо представителната власт на лицето, подписвало горната декларация;

В срок до 31 март на следващата календарна година, платецът на дохода на чуждестранно физическо или юридическо лице, който е задължен да удържа и внася окончателен данък подава декларация по образец в ТД НАП по адрес на регистрация на платецът на дохода.

Декларация се подава когато общият размер на изплатеният доход на годишна база е в размер до 500 000 лв.

Aвтор: адв.Атанас Костов