Право на вътрешен, конвенционен и изложбен приоритет при търговските марки. Право на приоритет при марките на Общността.

Общи положения. Правото на приоритет е ограничено във времето субективно право на заявителя на търговска марка, базирано на една вече депозирана по-ранна – фактически първа заявка за търговска марка. Чисто технически разгледано, именно чрез правото на приоритет се дава възможност на заявителя да подаде последваща заявка по национален или международен ред за същата вече заявена търговска марка, чиито правен ефект възниква от датата на подаване на първото заявление. При подаване на последващата(втора) заявка, заявителят трябва да се позове на приоритета на първата заявка, за да се възползва от правото за посочване на приоритетната дата. Императивно правило е че правото на приоритет принадлежи на заявителя – юридическо или физическо лице или на неговия правоприемник.

Основната цел на правото на приоритет е да внесе сигурност за ограничен период от време, по отношение на юридическите интереси на заявителя, касаещи правните действия по получаване на национална или международна закрила на заявената търговската марка, като по този начин се търси редуциране на негативните последици от принципа на териториалност в патентното право. На второ място правото на приоритет дава възможност за преценяне на търговските мотиви на заявителя относно това, къде е целесъобразно постфактум териториално да бъде разширена защитата на марката, като чрез приоритета му се дава един вид отсрочка, за да могат да бъдат направени съответните пазарни проучвания и стратегически правилни юридически крачки по бъдещо заявяване. 

Трето – приоритетът дава опцията за защита спрямо недобросъвестни заявители или имитатори на търговски марки, като чрез този юридически инструмент могат да бъдат парирани в определен срок очаквани или непридвидени нелоялни практики. Казвам това с оглед възможността за заявителя да атакува косвено направена последваща недобросъвестна заявка или такава, целяща да увреди една вече заявена по-ранна марка, като чрез приоритета образно казано върне часовникът назад преди нея. Това става, когато позовавайки се на по-ранния си национален или международен приоритет и възникналия валидно по-рано заявен обект на марковото право на съответната територия, заявителят извърши правно действие по вписване на приоритета, с цел да валидира със задна дата възникването на една нова заявка на друга територия и да я направи времево първа такава, което може да доведе до постановяване на отказ или подаване на опозиция по отношение на по-късната спрямо тази заявка. В повечето законодателства срокът на приоритета, касаещ търговските марки, т.е. периода, през който правото на приоритет съществува, обикновено е 6 месеца. За разлика от марките, например при патентите и полезните модели правото на приоритет трае 12 месеца, поради което често е означаван в теорията с термина „годишен приоритет”. Срокът за претендиране на приоритет е преклузивен, т.е след неговото изтичане субективното правото на приоритет се прекратява. Това е и вид процесуална преклузия, защото ако след изтичането на този срок бъде направено позоваване на правото на приоритет, съответното ведомство трябва да се произнесе по него служебно като откаже признаването на правото на приортет поради факта, че същото е прекратено „ex lege”.

Конвенционен приоритет. За пръв път понятието „конвенционен приоритет” е формулирано в член 4 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883. Конвенционният приоритет като субективно право е може би най-широко прилаганият практически, като неговата правна рамка се определя от член 4а, ал.1 на конвецията, а именно: „този, който правилно е подал молба за патент за изобретение, за полезен образец, за индустриална рисунка или модел, за фабрична или търговска марка в една от страните на Съюза, той или неговият представител ще се ползуват при извършването на подаването в другите страни от правото на приоритет”. В контекста на тази норма, теорията е възприела всяко първо подадено заявление за търговска марка да се възприема като „базисно”, а всяка последваща заявка, която постфактум се позовава на базисната се нарича „конвенционна”. Всичко това предполага две идентични заявки за търговска марки, подадени в различен период от време по отношение на различни страни-членки от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Законовото изискване към заявките е те да се отнасят за една и съща търговска марка и заявителят да е един и същи правен субект – физическо или юридическо лице. Преклузивният срок, които тече между базисната и конвенционната завка се нарича „приоритетен интервал”. Както вече бе отбелязано приоритетният интервал е с продължителност от 6 месеца, който срок започва да тече от деня след подаването на базисната заявка. Правните последици от пропускането на приоритетния интервал са свързани с преклудирането на възможността за заявителя да се позове на базисната заявка на съответната територия, т.е по международен или национален ред.

Казаното по отношение на конвенционния приоритет обуславя обстоятелството, че всяка последваща заявка с предмет търговска марка, която е депозирана в някоя от страни-членки на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, преди изтичането на приоритетния интервал, девалидизира каквито и да е правни действия, извършени в този срок, по-специално, друга заявка, чиято публикация и/или използване на търговска марка могат да доведат до възникване на права по отношение на трети лица на определена територия – например в САЩ използването на търговска марка в бизнеса води до права върху нея, без да е нужно тя да бъде регистрирана. От тази гледна точка понякога приоритета е важен не само с оглед на подадени по-късни заявки, но и с цел противопостанявето му на нерегистрирани, но използвани в търговията марки.

Правейки един кратък международноправен сравнителен анализ на нормите, които касаят конвенционния приоритет, следва да отбележа, че в член 2, ал. 1 от Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (т.нар. ТРИПС), в частност във връзка с чл.4а от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, се предвиждат "производни права на конвенционен приоритет”. Това правило касае факта, че страните-членки на Световната търговска организация(СТО) нямат задължението да ратифицират Парижката конвенция, но те следва да се съобразят с членове от 1 до 12 и чл. 19 от Парижката конвенция, т.е така индиректно се признава правото на конвеционен приоритет и от членовете на СТО, като изрично е отбелязано, че следва строго да се спазват критериите за допустимост за защита, предвидени в Парижката конвенция.

В контекста на казаното следва да се отбележи, че приоритетни правата, касаещи търговски марки, могат да възникнат и по двустранни международни договори, визиращи производни на общото понятие за конвенционния приоритет права, които са сходни с предмета на Парижката конвенция. Едно такова двустранно споразумение може да позволи на заявителя, който подава заявка за ретистрация на търговска марка в „първата страна”, да претендира за приоритет на първото заявление, при подаване на по-късна(втора) заявка във „втората страна” по един международен договор. Тези видове двустранни международни договори, касаещи приоритетни права, обикновено почиват на принципа на формалната взаимност между договарящите, като едната страна по договора в повечето случаи е и страна-членка по Парижката конвенция. Така двете страни по споразумението гарантират чрез него взаимно определеното право на приоритет на гражданите си, като се задължават да приравнят определен кръг чужди граждани на собствените си. Принципът на формална взаимност действа по силата на договора направо. Това е и една договорна взаимност - т.е. гражданите на едната страна по международното споразумение се ползват със същите права, с които се ползват местните лица на другата страна по договора (напр. спрямо българин, пренетдиращ за приоритет в Тайван ще се прилага тайванския закон за марките и обратно).

Изложбен приоритет.

В чл.11 на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост за първи път се формулира и т.нар. „изложбен приоритет”. Този текст е приет във връзка с организирането и провеждането на международни, официални или официално признати изложби и необходимостта показаните в техните рамки иновации, включително и изложените нови търговски марки като бизнес идентификатори да се ползват с определена защита постфактум. Член 11 казва от Конвенцията, че държавите - членки на Съюза, дават, съгласно тяхното вътрешно законодателство, временна закрила на изобретенията, които могат да бъдат патентовани, на полезните образци, на индустриалните рисунки или модели, както и на фабричните или търговски марки – за продуктите, които фигурират на международните изложби, официални или официално признати, организирани върху територията на една от тях. Временната зищата на изложбения приоритет не може да доведе до продължаване на сроковете по член 4 от Парижката конвенция. Ако позоваването на правото на приоритет се направи по-късно, т.е в приоритетния интервал, администрацията на всяка държава - членка може да постанови срокът да започне да тече от датата на излагане на съответната търговска марка или означения с нея артикул на изложбата. Така визираният приоритетен интервал е идентичен като продължителност на този при конвенционния приоритет, като изтичането на срока по него преклудира правата на заявителя да се позове на него. Всяка страна – членка на Парижката конвенция, прилагаща изложбения приоритет, може да изисква наличието и представянето на официални документи, сметнати от нея за необходими, като доказателство за идентичност на означените стоки и услуги с марката, както и сочещи точната датата на изложбата.

Статутът на международна изложба или официално призната такава се определя от Конвенцията за международните изложби(подписана в Париж на 22 ноември 1928), в която са дефинирани международните изложения. Такава международно призната изложба в рамките на България е „Пловдивският технически панаир”. Поводът да бъде регламентиран изложбеният приоритет като институт на патентното право е обусловен от търговски и юридически мотиви. Първо - от експонирнето на дадена търговска марка на международна изложба до нейното заявяване като обект в съответното патентно ведомство минава определен период от време, в който съществува опастност едно трето недобросъвестно лице да заяви марката или да я използва нелоялно на пазара. Второ - подобно на конвенционния приоритет, чрез изложбения такъв се цели да се защитят юридическите и търговски интереси на заявителя, като му се даде срок за изследване на пазара, маркетингово позициониране на продукта и неговото налагане сред потребителите. Трето – изложбеният приоритет е замислен от законодателя като юридически инструмент за париране на недобросъвестни търговски практики.

Предпоставките за наличие на изложбен приоритет следва да са спазени комулативно, тъй като представляват сложен фактически състав, който отговаря на следните критерии:

1. Търговската марка трябва да е изложена на международна изложба или официално призната такава.

2. В 6 месечен срок от нейното излагане трябва да бъде подадена заявка за нея в патентното ведомство на страна-членка на конвенцията.

3. Заявката трябва да бъде придружена със съответното официално удостоверение от ръководството на изложбата. То съдържа данни относно датата на излагане на търговската марка, както и датата на откриване и закриване на изложбата.

4. Изложителят и заявителят трябва да бъдат едно и също лице.

5. Заявената марка трябва да се отнася за идентични стоки или услуги, които са били означени с нея на самата изложба.

„Вътрешен” или „национален” приоритет.

Вътрешните приоритенти права са посочени нормативно в местния закон, касаещ търговските марки, който е част от съответното национално законодателство, уреждащо интелектуалната собственост. Вътрешеният приоритет дава право на даден заявител, който е подал една първа заявка в определена страна да се позове на приоритета й при подаване на последващата заявка за търговска марка в същата страна. Парижката конвенция и коментираният конвенционен приоритет могат да опосредят правните последици от претендирането на вътрешен приоритет, т.е например един български или чуждестранен заявител в България могат да се позоват при по-късна заявка, направена на територията на България на една по-ранна международна заявка, която е трансформирана в национална и преди това се ползвала с конвенционен приоритет. Така според мен при по-късно заявяване на една национална търговска марка в България с позоваване на марка, която се е ползвала с конвенционен приоритет от по ранна идентична международна заявка с посочване на България, практически ще се стигне до прилагане на вътрешен приоритет. В България вътрешни приоритетни права са посочени и регламентирани законодателно в Закона за марките и географските означения.

Правото на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗМГО. В този контекст, съгласно нормата на чл.34, ал.2 от ЗМГО правото на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

1. предходната заявка е била редовно подадена в страна - членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация. Редовно подадена заявка е тази, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба, т.е без значение дали постфактум същата заявка е администрирана като формално отговаряща на съответните изисквания за даване на ход на преписката по нея или не.

2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;

3. заявката е подадена в Патентното ведомство в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка;

4. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, и

5. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.

Във връзка с претендирането на национален приоритет следва да се каже, че това правно действие е обусловено от осъществяването на един сложен фактически състав. Заявителят може да поиска от Патентно ведомство да се позове на датата на предходна заявка, само ако втората заявка се отнася до една и съща търговска марка и ако датата на подаването на първата заявка не е по-стара от шест месеца. Важно условие също така е във връзка с така подадената заявка за търговска марка да не е претендиран друг приоритет. Чисто технически, в случай на искане за национален приоритет, заявителят трябва да предостави входящия номер на предходната заявка, за да се установи служебно от Патентно ведомство дали е редовно подадена.

Българският Закон за марките и географските означения определя в чл.34, ал.4 и наличието на национален или вътрешен изложбен приоритет. Този изложбен приоритет се признава на заявителя от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:

1. заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;

2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги. В някои страни новата заявка може да обхваща заявяване и относно класове, касаещи нови стоки и услуги плюс идентичните, като за новите изложбен приоритет не се признава - това правило не е залегнало в българското право;

3. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и

4. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.

Шестмесечният срок за подаване на вътрешен приоритет по ЗМГО е преклузивен и пропускането му от заявителя прекратява неговото субективно право да се позове на приоритетните си права спрямо една предходна заявка.

Изложбен и конвенционен приоритет по отношение на марката на Общността(EUТМ).

Регламент (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (CTMR), регламентира правото на приоритет, неговото възникване, правни субекти и прекратяване, във връзка с приложението му по отношение на една по-късно заявена марка на Общността. Текстовете на Регламент (ЕО) № 207/2009, касаещи правото на приоритет съответстват на смисъла на член 4 от Парижката конвенция. В допълнение обаче конвенцията на Регламент (ЕО) № 207/2009 предвижда право на приоритет за марки за услуги, а не само за „фабрични марки” или т.нар „фирмени марки”. Ето защо в чл.29, ал.1 се предвижда, че лице, което надлежно е подало заявка за марка във или за една от държавите страни по Парижката конвенция или по споразумението за създаване на Световната търговска организация, или неговият правоприемник, се ползва, при подаването на заявка за марка на Общността за същата марка и за стоки или услуги, идентични със или съдържащи се в тези, за които е била подадена заявка, от право на приоритет за период от шест месеца, считано от датата на подаване на първата заявка.

 Важно е да се отбележи, че всяка заявка, която е еквивалентна на редовна национална заявка по силата на националното законодателство на страна-членка, в която е било направена или по силата на двустранни или многостранни договорености, се признава като пораждащо право на приоритет, касаещо заявена по-късно европейска марка(community trade mark или накратко „EUТМ”). Това означава, че приоритет по отношение на по-късно заявената EUТМ може да възникне не само на базата на конвенционния приоритет, но и на коментираните вече "производни права на конвенционен приоритет”. Под редовно национална заявка се разбира всяко подаване, което е достатъчно, за да се установи датата, на която е била подадена заявката, какъвто и да е резултатът от тази заявка. Последваща заявка, подадена за същата марка, за същите стоки или услуги, в или за същата страна на предходната „първа” заявка, се счита за първа заявка за целите на определяне на приоритет по отношение на марката на Общността, при условие че към датата на подаване на последващата заявка, предходната заявка е била оттеглена, оставена без движение или е получила отказ, без да е била подложена на публична проверка и без да произвежда права, и която още не е послужила за основание за претендиране на право на приоритет. В последната хипотеза, предходната заявка не може да служи за основание за претендиране на право на приоритет по отношение на марка на Общността. Във връзка с прилагането на производни права на конвенционния приоритет бих искал да маркирам обстоятелството, че ако първата заявка е била валидно направена в държава, която не е страна по Парижката конвенция или по Споразумението за създаване на Световната търговска организация(СТО), разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009 се прилагат само доколкото според публикувани констатации тази държава предоставя, въз основа на първата заявка, направена във Служба за интелектуална собственост на ЕС(EUIPO), Аликанте, Испания и при условия, равнозначни на тези, установени в регламента, право на приоритет в хипотезата на реципрочност и взаимност с равностоен ефект. Претенция за приоритет може да се основава на първото заявление, чийто приоритет се основава на подадена валидно заявка в една от страните-членки на Парижката конвенция (например по заявка в САЩ), първа национална заявка в страна-членка на Европейската общност или заявление направено в съответствие с Мадридската конвенция и Протокола към нея. Ако например държавата като Тайван, в която е подадена първата заявка не е страна по Парижката конвенция, то приоритет може да бъде претендиран на базата на Регламент (ЕО) № 207/2009, само ако съществува опцията приоритетно право да възникне въз основа на реципрочност, на базата на двустранно международно споразумение между Европейската общност и Тайван.

 Как може да се претендира право на приоритет съгласно Регламента за марката на Общността? Заявителят, който иска да се възползва от приоритета на предходна заявка е длъжен да представи декларация за приоритет и едно копие от предходна заявка. Ако езикът на последната не е един от езиците на EUIPO(френски, немски, италиански, испански или английски), заявителят е длъжен да представи превод на предходната заявка на един от тези езици, който превод може да не бъде легализиран. В резултат на така породеното действие на правото на приоритет, за дата на приоритета се счита датата на подаване на заявката за марка на Общността, като по този начин валидно се определя поредността на правата. Правото на приоритет се разглежда като институт на правото отделно в Регламент (ЕО) № 207/2009, тъй като заявката за марка на Общността, на която е била дадена дата на подаване, има в държавите-членки значение на редовно национално заявяване. Този факт спомага за последващото позоваване на правото на приоритет, базирано например на предходна национална марка, което се иска спрямо по-късна заявката за марка на Общността. От друга страна при конверсия, т.е при превръщане на EUТМ в национална марка или на международна марка в EUТМ съгласно чл. 112, ал.3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 заявката за национална марка, резултат от превръщането на едно заявление за търговска марка на Общността или на международна марка в такава на Общността, се ползва по отношение на държавата-членка, от датата на подаване или от датата на приоритет на тази заявка, с приоритетните права, претендирани съгласно член 34 или 35 от Регламент (ЕО) № 207/2009. При съгласуване на нормите на Парижката конвенция с тези на Мадридската и Протокола към нея тази разпоредба беше адаптирана за международните регистрации, посочващи Европейската общност като договаряща страна(виж чл. 159 Регламент (ЕО) № 207/2009 ).

Идентичност. При претендиране на приоритет по отношение на европейски марки има изискване за идентичност на първата марка с марката, обект на последващото заявление. Последващата заявка трябва да се отнася за същата марка като изображение, стоки и/или услуги и заявител. Допустими са някои минимални отклонения, като например изменение в изображението на графичния дизайн при комбинирана търговска марка – логото на втората заявка може да се различава от това на първата само по отношение на образни елементи с подчинено значение, които биха се възприели като такива само при много строг анализ от информирания потребител или експертизата. На второ място правото на приоритет може да бъде поискано само, ако стоките и услугите на първата заявка, както и на последваща заявка са идентични. Възможно е да се предяви претенция за приоритет от няколко идентични първи заявки, които са съответно подадени за различни стоки и услуги. В този ред на мисли последващата заявка може да включва допълнителни стоки и услуги, които не са включени в „първото” базисно заявление. Включените във втората заявка допълнителни стоки и услуги не се ползват с право на приоритет.
Приоритетен период(интервал) и срок за предявяване на приоритета. Приоритетният интервал, касаещ възможността за претендиране на право на приоритет по отношение на европейски марки възлиза на 6 месеца, считано от датата на подаване на първата заявка. Претенцията за приоритет за марка на Общонстта може да бъде направена при подаване на заявката, което става по електронен път чрез съответната бланка на EUIPO или писмено, с изпращане на изрична кореспонденция по пощата в този контекст в рамките на период от 2 месеца, считано от датата на подаване на заявката за EUТМ. Националният приоритет или този, предоставен по Мадридската конвенция не могат да удължат срока на приоритета, касаещ марките на Общността. В този контекст, срокът, който е законодателно визиран като приоритетен в хипотезата на чл.29 от Регламент (ЕО) № 207/2009, е преклузивен. Допълнителни данни и документи, необходими за претендиране правото на приоритет по отношение на EUТМ, включват:

- входящия номер на първата заявка;

- заверено копие на първата заявка или фотокопие на такова заверено копие;

- удостоверение от съответното патентно ведомство, посочващо датата на първото заявление.

Удостоверението може да бъде компонент на самото копие от заявката и не трябва да се съдържа в отделен документ. Фотокопието се подава в цвят, когато подадената заявка съдържа репродукция на образния елемент на марка в цвят.

Изложбен приоритет по отношение на марката на Общността. Ако заявителят на марка на Общността е представил под марката, за която е подадена заявката, стоки или услуги по време на международна изложба, официална или официално призната такава по смисъла на Конвенцията относно международните изложби, подписана в Париж на 22 ноември 1928 г. и последно изменена на 30 ноември 1972 г., той може, при условие че подаде заявка в срок от шест месеца, считано от датата на първото представяне на стоките или на услугите под марката, за която е подадена заявка, да се позове, считано от тази дата, на правото на изложбен приоритет по смисъла на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 207/2009. Всеки заявител, който желае да се позове на така визирания изложбен приоритет трябва при условията, посочени в Регламент (ЕО) № 207/2009, да представи доказателства, че стоките или услугите са били представени на международна, официална или официално призната изложбата под заявената марка. Изложбеният приоритет, предоставен в една държава-членка или в трета страна, не удължава срока на приоритет, предвиден в чл. 29 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

Правото на изложбен приоритет се придобива в следствие на първото публично показване на стоки и услуги при използването на марката, което се извършва във връзка с международна, официална или официално призната международна изложба. За разлика от предвидените изложбени приоритети в патентните закони, този касаещ марките никога не успя да придобие значителна икономическа важност за защита на търговски марки като обект на интелектуална собственост. Причините за това може би се крият в по-голямата гъвкавост за ребрандиране(ако това се наложи) или поради честата промяна на търговските марки на вече наложени продукти на пазара, с цел привличане на „свеж” или нов интерес у потребителя към конкретна стока или услуга.

С цел да се претендира изложбен приоритет по отношение на европейска търговска марка, заявителят трябва да получи официално писмено удостоверение от отговорното(официално) лице по време на изложението, което да съдържа:

- потвърждение, че марката действително е използвана за обозначаване на определени стоки или услуги по време на изложението;

- датата на откриване на изложението, както и (ако не е същата като датата на откриване) датата на първото публично използване на марката;

- документ за представяне на марката – той трябва да съдържа нейните образни елементи, ситуирани върху опаковките на определени стоки или използвани при презентирани на конкретни услуги.

Упражняването на правото на изложбен приоритет пред EUIPO се извършва чрез декларация, в която се посочва претенцията за приоритет, както и държавата, в която е проведена изложбата и датата на първото публично показване на стоките и услугите, обозначени с марката. Приоритетният интервал е валиден в срок от 6 месеца от датата на първото представяне на стоките или услугите на съответната изложба. Ако в EUIPO не са предоставени всички документи, касаещи индивидуализирането на изложбеният приоритет, Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар определя на заявителя допълнителен срок за депозиране на писмени доказателства, който като правило е двумесечен. Ако сертификатът за излагане на официална изложба не е депозиран на един от петте официални езици (английски, немски, френски, италиански или испански), трябва да бъде подаден превод на документа, като той не е задължително да бъде легализиран от заклет преводач, т.е специална форма за превода не се изисква освен писмената.

Автор: адв.Атанас Костов