Договор за изработка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Изработката е договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният - да заплати възнаграждение. Проф. ДПопов: Съглашение, с което едната страна (наречена изпълнител) се задължава да извърши или изработи нещо на свой риск съгласно задачата на другата страна (наречена възложител), която на свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати.

СТРАНИ ПО ДОГОВОРА

Възложител. 

Изпълнител.

ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА:

Консенсуален – “страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие” (Кожухаров);

Двустранен (и престационен) – “създава задължения и за двете страни: за едната - да изработи нещо; за другата - да приеме изработеното и да плати.” (Кожухаров);

 Възмезден – “срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение.” (Кожухаров); “всяка страна получава обляга” (Попов)

Комутативен – облагата е предварително известна и определена;

 Каузален – “извършване на нещо срещу заплащане на определено възнаграждение” (Попов);

 Неформален.

ОСОБЕНОСТИ С ОГЛЕД ПРЕДМЕТА НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ:

Това е задължение за facere - изпълнителят дължи някакъв резултат, поначало трудов. Това може да бъде както вещ, така и нематериално благо, напр. произведение на изкуството, патент и т.н. Изпълнителят може да изработи възложеното с личен труд, но договорът не е по дефиниция intuito personae.
Изпълнителят е самостоятелен при изпълнение на работата. Тази самостоятелност обаче е балансирана с това, че рискът от невъзможността да се изпълни работата по правило е за изпълнителя и това положение е изрично установено в чл. 267/1/изр. 1. Това означава, че изпълнителят няма да получи възнаграждение.
Правилото относно риска е смекчено в някои случаи. Така напр. в чл. 267/1/изр.2 е предвидено, че в случай на частична невиновна невъзможност, ако онова, което е изработено може да бъде полезно на възложителя, тогава той дължи възнаграждение, съответно част. И това правило се отличава от общото правило на чл.89 ЗЗД:
При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Ограничение, изменение на това общо положение за риска е уредено и в чл. 267/2 - хипотеза, при която невъзможността за изпълнение се дължи на негодността на проекта или материала, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно е предупредил поръчващия. В този случай възложителят е нарушил задължението си за оказване на съдействие.
Рискът от погиването на материала е за собственика на материала.

ОТГРАНИЧЕНИЯ

Изработка и продажба

Задължението на продавача е за dare, докато при изработката най-важното задължение на изпълнителя е за facere - той трябва да изработи поръчаното, а прехвърлянето на собствеността е функция от това задължение. Няма проблеми при разграничаването на двата договора, когато изпълнителят изпълнява работата с материали на възложителя или пък той само поправя вещи, дадени му от възложителя. Но трудности възникват когато изпълнителят е собственик на материала. В този случай вероятно разграничението трябва да се проведе по следните критерии:

-    меродавна ще бъде волята на страните;

-    ако страните не са уговорили нищо, най-приемливо и традиционно твърдение е следният критерий: ако онова, което е изработено е заместима вещ - договорът е продажба; ако вещта е незаместима - сключен е договор за изработка;

-    допълнителен критерий - като такъв може да се използва обстоятелството дали процесът на изработването е включен в съдържанието на договора или не, т.е дали той е релевантен или не.

-    критерий, който се използва само когато материалите се дават едновременно и от възложителя и от изпълнителя и в този случай - критерият е съотношението между материалите: ако напр. повечето материали са дадени от възложителя е изработка и т.н.

Изработка и трудов договор

Изработката се нарича в живота обикновено "граждански договор".

Трудовият договор е по-неблагоприятен за работодателя, отколкото изработката за възложителя доколкото трябва да се правят вноски за обществено осигуряване, работно време, отпуски, допълнително заплащане и т.н.

1.    В зависимост от предмета на задължението на изпълнителя при трудовия договор се дължи работна сила, а при изработката - трудов резултат. Така че ако даденото лице се е задължило да идва всеки ден на работа за неустановен, неопределен срок безспорно е налице трудов договор, а ако се е задължило да изработи някакъв конкретен резултат - налице е изработка.

2.    Трудовият договор е винаги intuito personae, а при изработката не е така.

3.    При трудовия договор работникът или служителят е несамостоятелен - той изцяло е подчинен, или поне в голяма степен на изискванията и разпорежданията на работодателя - трудова дисциплина и т.н. Понеже няма никаква самостоятелност целият риск от неизпълнението на възложената работа се носи от работодателя. При изработката изпълнителят е самостоятелен и затова поначало рискът е за него, а не за възложителя.

4.    Трудовият договор трябва да бъде сключен в писмена форма - за действителност, докато при изработката форма за действителност не е установена.

Изработка и поръчка

1.    Договорът за изработка е двустранен и възмезден, докато поръчката поначало е едностранен и безвъзмезден.

2.    При поръчката поначало довереникът действа за сметка на доверителя и рискът е за доверителя, докато при изработката е обратното: там поначало изпълнителят действа за своя сметка и на свой риск.

3.    Изработката не е така тясно свързана с личността на изпълнителя - възможно е да се уговори личността на изпълнителя да бъде съществен елемент от съдържанието на договора, но поначало това не е така.

4.    Изработката има за предмет материални действия, докато поръчката има за предмет - правни действия.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛЯ.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ

1.    Да изработи нещо съгласно уговореното или онова, което обичайно се очаква да бъде изработено.

1.1.    Изпълнителят по силата на правилото на чл.259 е длъжен да извърши работата със свои средства. Правилото е диспозитивно. Изпълнителят може да изпълни работата както със свои, така и с чужди материали. В случай, че той действа със свои материали той отговаря за доброто качество на материалите (чл. 261/2).

1.2.    В случай, че изпълнителят изпълнява поръчката с чужди материали (на възложителя), той е длъжен да се грижи за тяхното запазване. Това задължение на изпълнителя не е установено изрично, но то следва от общото правило на чл. 63/2 ЗЗД.

1.3.    Изпълнителят не е длъжен да изработи дължимото лично, освен ако договорът е сключен с оглед на личните му качества.

1.4.    Изпълнителят трябва да изпълни работата, така че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение( чл. 261/1). Възможно е проектът или материалът, предоставени от възложителя да са неподходящи за изпълнението на работата. В такъв случай, тъй като изпълнителят е професионалист той трябва да предупреди възложителя за това обстоятелство и да поиска от него изменение в проекта или доставяне на подходящи материали. Ако не направи това отговаря за вреди по силата на правилото на чл. 260/2. Ако обаче изпълнителят предупреди възложителя и възложителя не внесе изменения в проекта, нито пък достави подходящи материали изпълнителят има две възможности:

1.4.1.    може да се откаже от договора - едностранно прекратяване на договора (чл. 260/1).

1.4.2.    може да изработи възложеното и в такъв случай има право на възнаграждение, независимо дали онова, което е изработено е годно или съответства на уговореното (чл. 267/2).

1.5.    Ако и доколкото във връзка с основната работа се налага извършването на някакви допълнителни работи поначало изпълнителят трябва да ги извърши. Възможно е обаче той да наруши задължението си. Различават се няколко хипотези:

1.5.1.    може да изработи нещо, което по своя предмет се отклонява от уговореното - в такъв случай, ако отклонението е толкова съществено, че работата е негодна за нейното обикновено или уговорено предназначение възложителят може да развали договора или да търси по общия ред обезщетение за негативните вреди. В останалите случаи на отклонение от уговорения предмет възложителят не може да разваля договора, а може да избере някоя о т следните алтернативни възможности:

1.5.1.1.    може да направи възражение за неизпълнен договор;

1.5.1.2.    може да иска поправяне на вещта;

1.5.1.3.    може да иска разноските за нейното поправяне, т.е. той сам може да поправи вещта, без разрешение на съда, за сметка на изпълнителя;

1.5.1.4.    може да иска намаляване на възнаграждението.

1.5.2.    може да се изработи вещ с недостатъци - в отклонение от изискванията за качество. Тогава възложителят разполага със следните възможности:

1.5.2.1.    може да направи възражение за неизпълнен договор;

1.5.2.2.    може да иска от изпълнителя да поправи, да отстрани недостатъците;

1.5.2.3.    може сам да поправи вещта или да отстрани недостатъците без разрешение на съда и да иска стойността на поправката от изпълнителя;

1.5.2.4.    може да иска намаляване на възнаграждението;

1.5.2.5.    може вероятно (или поне така се приема), да иска и замяна на дефектната вещ с недефектна - това положение, което се приема от проф. Кожухаров е съмнително според Калайджиев, тъй като при изработката замяна не е уредена в закона, а при продажбата замяна е допустима само при родово определени вещи. Замяна е допустима при изработката, според Калайджиев, само ако е уговорена.

Очевидна е разликата между режима на отговорността за недостатъци при продажбата и при изработката:

-    при продажбата купувачът може винаги да развали договора, стига да са налице съществени недостатъци;

-    при изработката това е допустимо, само ако тези недостатъци са неотстраними и вещта е негодна.

Това различие в режима според Калайджиев е неоправдано и трябва да бъде коригирано. Разбира се тези правила са диспозитивни и възложителят може да се защити като уговори възможност за разваляне на договора за всяка хипотеза на вещ с недостатъци.

Това, което го няма при продажбата и то следва от самото съдържание на престацията на изпълнителя - възложителят може да развали договора и по време на изработването, ако стане ясно или явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата по уговорения или надлежен начин. Тук се говори за разваляне на договора, но формулировката на текста на чл. 262/2 като че ли дава основание да се приеме, че възложителят може да прекрати договора и без вина на изпълнителя.

Тези посочени права на възложителя, които от друга страна представляват отговорност за изпълнителя, се погасяват в 6 месечен давностен срок, а в случай на строителни работи - срокът е 5 годишен.

Възможно е освен това да се уговори освобождаване от отговорност за недостатъци и за отклонение в предмета съгласно общото правило на чл. 94 ЗЗД:

Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност.

Т.е. изпълнителят може да се освободи за отговорност при обикновена небрежност. Тук отново откриваме разлика между режима на продажбата и режима на изработката: при продажбата, съгласно правилото на чл. 193/3: Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.

Освобождаване от отговорност за недостатъци е недопустимо.

Ако няколко лица са се задължили да изпълнят заедно една работа те по силата на закона отговарят солидарно. Това правило е диспозитивно и може да се уговори разделна отговорност.

Възможно е изпълнителят да е в забава. Тогава:

-    рискът от случайното погиване или повреждане на материала, ако до момента на забавата се е носел от  възложителя, преминава върху изпълнителя;

-    в случай на забава възложителят може да иска от изпълнителя предаване на работата, т.е. той има иск за реално изпълнение, заедно с мораторно обезщетение;

-    в случай на забава няма ограничения: възложителят може да развали договора, като правилото на чл. 262/2 намира приложение и за случаите на забава. Т.е. възложителят може да прекрати договора и преди изпълнението на работата, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да я изпълни в установения срок.

2.    Изпълнителят е длъжен да предаде изработеното. Предаването представлява фактическо връчване. Традиционно се приема, че с предаването и с приемането се прехвърля собствеността върху изработеното - чл. 24 ЗЗД. Има и друго виждане: според него собствеността върху изработеното се прехвърля в момента на изработването, на извършването на изработването, т.е. в момента на изпълнението на първото задължение (най-напред се изпълнява работата и после се предава). Това виждане е изправено пред непреодолими трудности с оглед на доказването в случай на спор.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ (ПОРЪЧВАЩИЯ)

1.    Да окаже необходимото съдействие. Това задължение или поне е част от него е уреден в чл. 260. Последиците от неизпълнението на това задължение са:

1.1.    изпълнителят може да се откаже от договора;

1.2.    изпълнителят има право на възнаграждение, когато е изпълнил работата, но тя е негодна или изобщо изпълнението е станало невъзможно.

2.    Да приеме извършената работа. Приемането трябва да се различава от получаването (задължение, което е налице при продажбата). Приемането, освен фактическото получаване на изработеното, включва още един елемент, а именно: одобрение на работата, признание, че работата съответства на уговореното. Затова при предаването на работата възложителят трябва да я прегледа. Ако има явни недостатъци, които могат да бъдат открити при обикновен преглед, той трябва да направи възраженията си незабавно, при преглеждането на работата. В случай, че недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, поръчващият трябва да уведоми изпълнителя за тях, веднага след откриването им. Ако той не направи такова уведомление във всеки от двата случая, при явни и скрити недостатъци по силата на необоримата презумпция, установена в чл. 264/3 работата се смята за приета. Уведомяване за недостатъците не е необходимо само в случай, че изпълнителят е знаел за тях.

2.1.    Последици от приемането.

2.1.1.    Става изискуемо задължението да се заплати възнаграждението (по общия ред).

2.1.2.    Рискът преминава върху възложителя

2.1.3.    Сроковете за претенции за недостатъци, а и за отклонения в предмета започват да текат от момента на приемането.

3.    Да заплати възнаграждение. Възнаграждението поначало се определя в пари. То може да се определи по два начина (чл. 266):

3.1.    Общо за цялата работа – ал. 2. Според някой автори тази алинея е израз на института за непоносимост на престацията, но според Калайджиев не е точно така, защото за да има непоносимост трябва да има голяма разлика в условията, голяма промяна в условията, а една обикновена промяна в цената като че ли не води до непоносимост.
3.2.    По единични цени – ал. 1. Това означава да се определи по отделни работи или вещи. В такъв случай “размерът му се установява при приемането на работата.". Т.е. възнаграждението се определя не при сключването на договора, а след изпълнението на задължението на изпълнителя. На практика днес много често при изпълнението на договори за строителство и за строителни работи се определя точно по този начин.

Задължението за заплащане на възнаграждение поначало се изпълнява след предаването и приемането на работата, ако друго не е уговорено.

Неизпълнението на това задължение, тъй като то поначало има за предмет парична сума е основание изпълнителят да търси мораторна лихва по чл. 86:

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ИЗРАБОТКА. РАЗВАЛЯНЕ.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

1.    С изпълнение на задълженията на страните и въобще на всички общи основания за прекратяване на облигационното отношение.

2.    Смъртта на изпълнителя или неспособността му да извърши работата прекратява договора, освен ако той не е intuito personae и наследниците се съгласят да продължат изпълнението. Т.е. по принцип дори и договорът да не е intuito personae наследниците не са длъжни да изпълнят работата, освен ако не се съгласят. В този случай, ако договорът се прекрати поръчващият трябва да заплати извършената работа и вложените материали, съобразно уговореното възнаграждение, т.е. в тази част, в която е била изпълнена работата.

3.    Договорът може да бъде развален в горните случаи и това също ще доведе до прекратяването му.

4.    В случай на невиновна невъзможност - вж. различните хипотези на невиновна невъзможност от гледна точка на изпълнителя на задължението за изработване на уговореното.

5.    В случай на пълна невиновна невъзможност договорът се разваля по право.

6.    В случай на частична невиновна невъзможност според правилото на чл. 267/1/изр.

2:

7.    В случай на невиновна невъзможност за изпълнителя, ако тази невъзможност се дължи на неизпълнението на задължението за оказване на съдействие от страна на възложителя, възложителят дължи възнаграждение - чл. 267/2.

8.    Особено основание за прекратяване на договора е уредено в чл. 268: Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар и изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

Това право да се прекрати договора принадлежи на възложителя. Основателността на причините е чисто фактически въпрос, който се преценява от съда. Не е необходимо изпълнителят да е виновен. Но в този случай възложителят трябва да заплати направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил.

Вашият персонифициран договор за изработка можете да получите незабавно чрез запитване тук: office@kostovpartners.bg